— Мис Търлигър, какво радостна изненада! Какво ви води в нашия затънтен край?
Жената изгледа Лоти през телените си очила, а Лоти установи, че по брадавицата й има повече косми, отколкото си спомняше.
— Не бъди нахална, госпожице. Всъщност ти ме доведе.
— Аз ли? — отговори Лоти със заглъхнал глас.
— Ти ли си я повикала? — повтори Хейдън и хвърли мрачен поглед към Лоти.
— Разбира се. Трябваше само да прочета писмото ти, за да ми стане ясно, че тук има дете, което отчаяно се нуждае от моето ръководство. — И мис Търлигър хвърли мълниеносен поглед към Алегра, от който не убягна нито разрешената от вятъра коса, нито падналото на раменете боне. — И смея да твърдя че, съм дошла навреме.
Алегра направи крачка назад и също като Хариет потърси защита зад гърба на Лоти.
Мис Търлигър издърпа Нед напред и запримигва с редките си мигли, което би се приело като кокетство при дама, сто години по-млада.
— Щях навярно още да отлагам, ако този очарователен млад господин не беше предложил най-любезно да ме придружи.
Хейдън погледна хладно Нед.
— Надявам се, че не жена ми те е повикала и теб.
Преди Лоти да успее да отговори, Нед се усмихна подигравателно:
— О, небеса, защо трябва да използвам някакъв предлог, за да посетя стар приятел.
— Не се нуждаеш от предлог — отговори Хейдън, — а от покана.
Нед въздъхна.
— Винаги си бил дребнав.
Лоти наблюдаваше учудено Нед и мис Търлигър.
— Колко чудно, че двамата се познавате.
— Вина има брат ви, милейди — отговори Нед и взе отново бастуна си от лакея. — По време на сватбената закуска се запознах с брат ви Джордж. Много скоро открихме, че имаме множество общи интереси.
Лоти можеше да се досети какви бяха тези интереси: коне, хазарт и хубави танцьорки от оперетата.
— Точно му гостувах в Девънбрук Хаус, когато дойде мис Търлигър с писмото. След като сподели съдържанието му със семейството ви, решиха да я изпратят тук, за да поеме задълженията ви и да ви освободи.
Мис Търлигър свали ръкавиците си с решителност, която накара Лоти да настръхне.
— Освен храна и квартира искам да получа в края на другата седмица аванс от заплатата си. И не понасям никакви опити за сближаване от страна на работодателите. Аз съм достатъчно стара, за да бъда не задиряна от някой похотлив благородник. — Тя мушна заканително кокалестия си пръст под носа на Хейдън и космите върху брадавицата й настръхнаха заканително. — Млади господине, очаквам спалнята ми да бъде снабдена с резе и ви уверявам, че ще го използвам.
Като се стараеше с всички сили да не избухне, Хейдън направи елегантен поклон.
— Не се безпокойте за своята добродетел, мадам. Във ваше присъствие ще се старая да се държа като истински джентълмен.
Когато отново се изправи, погледна Лоти и това й напомни, че на нея никога не бе давал подобно обещание. И още, че ако по-рано не бе имал намерение да я убива, сега определено му се искаше.
Рицар, както винаги, Нед й се притече на помощ:
— Елате, милейди, и ми разкажете как се справяте с благословията на брака. — Хвана я за ръка и я поведе към къщата. — Съпругът ви обича да се показва като човекоядец пред тези, които очакват само това от него, но сигурно сама сте забелязала, че в стоманените му гърди бие едно меко сърце.
Лоти понечи да отговори, че не знае дали в гърдите на съпруга й изобщо бие сърце, но замълча, позволявайки на сър Нед да я обгърне с чара си.
Когато Хейдън се появи със закъснение на вечеря, Нед забавляваше дамите с истории от времето, прекарано в Итън. Хейдън се настани на един стол, но скочи веднага, когато се чу протестиращо мяукане.
— Досадно животно — измърмори той и свали едно черно коте на земята.
Тъй като това беше първата вечер на гувернантката в имението Оукуайлд, Лоти покани мис Търлигър на вечеря. Старата дама беше изморена от дългото пътуване и задряма на стола веднага след супата. Когато Хейдън отново седна, тя така хъркаше, че гласът й приличаше на предсмъртна агония.
— Разбирам я напълно — обясни Хейдън и си сипа порция пушена херинга. — Историите на Нед често имат такова влияние върху дамите.
Хейдън не пропусна да забележи, че Нед е седнал до Лоти. Съпругата му изглеждаше очарователна в копринената рокля с висока талия, а материята блестеше като розова вода в светлината на свещите. Беше вдигнала косата си на кок, който подчертаваше дългия й врат. Хейдън се улови, че копнее да докосне с устни това място и да почувства пулса, който биеше под горещата й кожа.
Когато Нед се намести така, че да вижда по-добре прекрасните й гърди, Хейдън затвори очи и започна демонстративно да си играе с ножа за масло.