Хариет седеше почервеняла срещу госта и го гледаше с големите си очи. Хейдън тайно се надяваше глупавата гъска да се влюби в него. Подлецът няма да е доволен, ако тя като послушно кученце го следва на всяка крачка. Алегра седеше до Хариет и също гледаше очаровано към Нед. Хейдън си намаза масло върху едно горещо хлебче и се опита да не си спомня за времето, когато дъщеря му гледаше Нед с подобен интерес.
— Кажи, Нед — попита между другото той, — кога тръгваш утре? Пътят е дълъг и навярно искаш да тръгнеш възможно най-рано. Да кажа ли на камериера ти да те събуди преди зазоряване?
— Хейдън — извика Лоти, очевидно възмутена от грубостта му. — Защо да чакаме до утре? Натикай в ръцете му палтото и бастуна и му покажи вратата.
Хейдън отвори широко очи, изпълнени с невинност.
— Да позвъня ли на Джил?
Нед се засмя.
— Излишно е да се карате с него, милейди. Отдавна съм свикнал да не обръщам внимание на грубостта му. А що се отнася до заминаването — трябва да съм в Лондон най-рано след една седмица. Мислех, че мога да ви погостувам няколко дни и да опозная очарователната ти жена. — След което взе ръката на Лоти и я вдигна до устните си. — Надявам се, с времето да ме възприемате като свой брат.
— Тя вече си има брат — отсече Хейдън. — А също и съпруг. — След това стана и хвърли салфетката на масата. — Ако дамите ни извинят, гостът и аз ще се оттеглим в библиотеката за по една цигара и чаша порто.
— Но сме още на само второто ястие — опита се да противоречи Лоти.
Нед прие поканата на Хейдън, стана, сгъна салфетката и я постави на мястото й.
— Не се безпокойте, дами. Ще се върнем навреме за десерта. Хейдън може да потвърди, че никога не отказвам сладкиши.
Той намигна на Хариет й тя се изкикоти зад салфетката си. След безупречен поклон Нед последва Хейдън в библиотеката.
Хейдън излезе навън и тръгна с решителни крачки по пътеката на сини и червени шарки в коридора. Не проговори, докато не седнаха в библиотеката с чаша портвайн в едната и с цигара в другата ръка.
— Играеш опасна игра, приятелю — започна Хейдън заплашително и се облегна на камината.
— Нищо подобно — отговори Нед, отпусна се на едно кожено кресло и вдигна крака върху отоманката. — Както виждам, ти си този, който живее в опасност, след като пренебрегва такава жена.
— Кое ти дава основание да смяташ, че пренебрегвам Лоти? — осведоми се Хейдън навъсено.
Нед дръпна от цигарата си:
— Доста интересното разположение на спалните ви.
Хейдън присви очи.
— Само от няколко часа си тук. Коя прислужница успя да прелъстиш, за да получиш тази интересна информация?
Нед го изгледа укорително.
— Подценяваш моя чар. Една приятелска усмивка и едно намигване са достатъчни да накараш някоя малка червенокоска да те посвети в тайните на дома. Изглежда съпружеските отношения между теб и твоята маркиза — или по-точно липсата на такива — са станали неизчерпаем източник на клюки в слугинските помещения.
Хейдън хвърли цигарата си в студената камина.
— Ти по-добре от всеки друг знаеш, че това не е бракът, който всеки от нас искаше. При такива обстоятелства не е необичайно да спим в отделни спални.
— Също така не е необичайно, когато един от съпрузите си намери любовник или любовница. — Хейдън погледна невярващо към Нед, но той изглеждаше зает с портвайна. — Чакай, да не би да искаш да ме излъжеш, че не си мислил по въпроса? Тя е очарователна млада жена. Ако не я желаеш, мога да ти обещая, че веднага ще се намери друг мъж, който да я пожелае. — Нед отпи глътка портвайн. — Изглежда много по-разумна от Жюстин. Не се бой от скандал. Сигурен съм, че ще бъде напълно дискретна с избора на любовник.
Хейдън остави чашата си върху перваза на камината, пристъпи към Нед, хвана го за безупречно завързания шал, вдигна го високо и го притисна към един от рафтовете. Цигарата на Нед падна на земята, но тъй като беше джентълмен, той не разля и капка портвайн. Като балансираше с чашата, Нед изгледа презрително Хейдън.
— Какво смяташ да правиш? Да ме извикаш на дуел? Какъв ще бъде този път дуелът — с шпаги на двора или с пистолети на зазоряване? Намери ли си вече секунданти? Ако желаеш, мога да проверя пистолетите и да ти ги подам, за да ме застреляш.
Очите на Хейдън станаха кървавочервени от гняв, но успя да се сдържи, когато видя, че в погледа на Нед няма нито страх, нито триумф.
Бавно го пусна и се помъчи да успокои дишането си. Взе чашата от камината, вдигна подигравателен тост, като се мъчеше да прикрие треперещите си ръце.
— Благодаря, приятелю. Искаш отново да се правя на глупак заради жена.