— Искам да те подтикна, да се влюбиш в жена си.
— В случай че си забравил, последния път, когато обичах жена си, умряха двама души.
Гласът на Нед прозвуча необичайно страстно:
— Но не е ли това най-хубавото на любовта? Тя трябва да е била много ценна за тебе, за да убиеш някого или сам да умреш заради нея.
— В действителност това е смътната представа на мъж, който преживява вечната любов за една седмица в леглото на някоя балерина. Ако Филип беше тук, не съм сигурен дали щеше да сподели мнението ти. — Хейдън се загледа в рубиненочервения портвайн. — Това ли е целта на посещението ти? Да ме накажеш за смъртта му?
— Дойдох, защото мислех, че е крайно време да престанеш да се самонаказваш. Филип заслужаваше да умре — обясни мрачно Нед, — особено след онова, което направи с Жюстин. Ако не беше го застрелял, щеше да го стори друг измамен съпруг.
Хейдън вдигна глава.
— А какво мислиш за Жюстин? И тя ли заслужаваше да умре?
Нед наведе рамене и го погледна загрижено със сивите си очи.
— Честно да ти кажа, не знам, стари приятелю — отговори тихо той. — Ти си единственият, който може да съди.
Хейдън протегна ръка и оправи шала на Нед.
— Мисля, че няколко дами в столовата ни чакат за десерта. Нали ще поднесеш на жена ми моите извинения? — Той приглади грижливо още веднъж шала, обърна се и излезе.
— Ако продължаваш да отричаш чувствата си — извика след него Нед, — страхувам се, че единственото, което ще ти остане, ще бъде съжалението.
Алегра изненада всички, показвайки симпатия към мис Търлигър. Тъй като и двете имаха навика да казват всичко, което им минаваше през главата, винаги разполагаха с тема за разговор. И тъй като енергичната стара учителка пое сутрешните занимания, Лоти изведнъж остана без работа.
Една сутрин, докато търсеше книгата, която беше оставила някъде предишната вечер, тя срещна в музикалния салон сър Нед, застанал с ръце в джобовете пред портрета на Жюстин. Тя въздъхна.
— И сте били целия път от Лондон, за да се поклоните пред този олтар?
Той поклати глава.
— Съвсем определено — не. Единствената жертва, която би се харесала на жена като Жюстин, е да изтръгне сърцето на един мъж още докато бие в гърдите му.
Лоти го изгледа, учудена от силата на презрението му.
— Защо толкова директно? Не бяхте ли и вие някога неин обожател?
— Да, бях. — Той отново погледна портрета и разкаяна усмивка плъзна по тънките му устни. — С цялата страст и романтична жар на влюбено момче. На всеки бал се опитвах да запълня тефтерчето й за танци или с пот на челото да съчинявам оди за блестящите й коси и за сочните й устни.
— Навярно ви е разбила сърцето, когато е решила да се омъжи за Хейдън.
Нед сви рамене.
— Когато ми отказа, както се и очакваше, мислех, че е подло и нечестно, но ако искате да знаете истината, някъде дълбоко в себе си изпитах безгранично облекчение.
Лоти сбърчи чело, учудена от твърдението му.
— Мислех, че сте я обичали. Как така лесно я прежалихте?
— Не съм сигурен. Навярно още тогава съм усещал, че нещо не е наред. Освен това аз не съм като Хейдън — отговори прямо той. — Никога нямаше да съм достатъчно силен да понеса капризите и претенциите й.
Лоти понижи глас:
— И приятелят на Хейдън, Филип, ли беше толкова влюбен и толкова облекчен след това?
Една дълбока бръчка проряза челото на Нед.
— Филип никога не е бил приятел на Хейдън. Казвах му, но той не ми повярва. Със своя слънчев характер искаше да мисли, че всички са добри.
Лоти потисна усмивката си, развеселена, че някой определя мъжа й като слънчев характер.
— На мен определено ми се е паднало да видя само най-лошото от характера му. В нощта, когато се запознахме, мислеше, че съм шпионка на някой от скандалните вестници.
Нед отхвърли това тълкуване.
— Ако наистина ви е смятал за шпионка, щеше да ви изхвърли през прозореца.
— Щом Хейдън е смятал Филип за свой приятел, защо той го е излъгал?
— Филип беше вторият син на един виконт, който почти бе пропилял богатството си, а Хейдън бе любимият и разглезен син на маркиз и наследник на голямо богатство. Филип мечтаеше за всичко, което притежаваше Хейдън, особено за Жюстин. Той никога не прости на Хейдън, че спечели сърцето и ръката й.
— Хейдън ми каза, че той и Жюстин са се скарали много лошо в Лондон, малко преди… преди Филип да… Знаете ли защо?
Нед въздъхна.
— Жюстин отчаяно искаше още едно дете, един наследник, но при раждането на Алегра тя толкова страдаше, че Хейдън се страхуваше да не би трудностите около раждането да разрушат и малкото, което е останало от разума й.