Хейдън знаеше, че е безсмислено да си ляга тази нощ. Всеки път, щом затвореше очи, щеше да вижда отчаяния израз по лицата на жена си и дъщеря си. Все още стоеше на скалата, когато вятърът довя тихи звуци от пиано. Беше същата соната, която Алегра изпълни тази вечер, същата, която Жюстин свиреше отново и отново, докато пръстите й не изтръгнеха от клавишите трескава страст. Когато Хейдън бавно се обърна и погледна към тъмните прозорци на къщата, музиката зазвуча със силата и яростта на разразилата се буря.
Лоти тръгна по тъмния коридор към музикалния салон, а звуците на сонатата я заливаха като вълна. По-рано тези тонове щяха да я изплашат, щяха да й се сторят необикновени, но тя знаеше, че ще намери там едно упорито и наранено дете. Вратата беше гостоприемно отворена, от нощта, когато Лоти разбра, че Алегра се преоблича като призрак. Вдъхна тежкия аромат на жасмин. Алегра беше използвала пак парфюма на майка си.
С въздишка Лоти прекрачи прага.
— Имаш всичкото право на света да се сърдиш на баща си, Алегра, но това не означава…
Столчето пред пианото беше празно. Лоти спря поглед към клавишите. Те се издигаха и сваляха, докато не престанаха и музиката спря.
Лоти отвори уста, но от гърлото й не излезе звук. Протегна треперещата си ръка да докосне клавишите.
— Ако това е представата ви за шега, милейди, ще ви кажа, че никак не е весела.
Лоти вдигна рязко глава и откри Хейдън на няколко крачки от себе си, скрил лице в сянката.
17
Как щях да понеса тайния позор на моето заробване?
Хейдън беше махнал както елегантното си облекло, така и пласта цивилизованост, което носеше с него. Носеше жилетка и сако, а кърпата му се вееше върху голия врат. Косата му беше разрошена, а погледът — див. Излезе от сянката и хвана Лоти за ръката.
— Твърде е късно да играеш ролята на невинното агънце, не намираш ли?
Беше застанал толкова близо, че тя усети мириса от смесицата на морски въздух и опасност, които струяха от него.
— Току-що бях при Алегра. Тя спи като бебе.
Лоти хвърли тайно поглед към клавишите, и разкъсвана от уплаха и учудване отговори:
— С-с-спи ли?
— Да, а вече знам, че свириш на пиано и че както добре свириш, така добре и се преструваш. — Присви очи и те се превърнаха в ледени шишове. — Разбира се, искаш да ме убедиш, че тук някъде наистина има призрак.
Лоти погледна портрета над камината. За пръв път Жюстин не й се присмиваше, а се усмихваше. Виолетовите й очи блестяха на лунната светлина, като че ли двете деляха някаква тайна, която само жените разбират, тайна, която трябва да спаси Лоти. Възможно ли е вече да не са съпернички, а съюзнички? Дали не беше ги повикала с Хейдън по определена причина?
Странно ободрена от тази представа, Лоти се обърна към Хейдън и го погледна в лицето.
— Ти избяга така панически, когато Алегра свиреше, сякаш беше подгонен от призрак.
— Призракът на собствената ми лудост. Ако знаех това, нямаше да стъпя в това проклето помещение.
— Както виждам, отново си тук — отговори Лоти тихо и направи крачка към него.
Той я изгледа иронично. Погледът му премина от разрешените й къдрици през измачканата нощница до босите крака.
— Само защото ми погоди един жесток безсърдечен номер. Защо го направи, Лоти? Не мислиш ли, че разочарованието в очите на дъщеря ми не беше достатъчно наказание?
Лоти поклати глава.
— Не се опитвам да те накажа.
Той прокара ръка през косата си.
— Защо ме повика тук и ме осъждаш на адски мъки?
Лунната светлина къпеше с алабастровата си светлина лицето на Хейдън, а той я гледаше, неспособен да скрие безпомощния си копнеж. Лоти се чудеше какво би направила, ако той още веднъж я погледне така, но вече знаеше отговора.
— Затова те повиках тук — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си и го целуна. Подари му цялата си нежност, една съблазнителна смесица от най-различни чувства, която опияни и двамата със своята сладост.
— О, по дяволите — промърмори той върху устните й. — Пак ли ме съжаляваш?
— А не беше ли съжалението причината да се ожениш за мен? — Лоти целуна врата му и се наслади на топлия солен вкус. — Аз попаднах в ужасен капан, а ти прояви съчувствие.
Той я погали по косата и наведе главата й назад, за да може тя да го гледа в очите.
— Ожених се за теб, защото не можех да понеса дори и в мислите си, че друг мъж ще те направи своя метреса… ще те целува… ще те докосва… вместо да го правя аз.