Признанието му предизвика особено чувство у нея.
— Покажи ми как ще го направиш — прошепна тихо тя.
Като милваше устата й с кадифения си език, Хейдън обгърна ханша й с ръце, вдигна я и я притисна към рояла. Махна подпората и капакът се затвори с трясък. След това я положи отгоре.
Лоти опря малките си ръце на широките му гърди, за да не изгуби равновесие, но нищо не можеше да направи със задъханото си дишане. Най-после нямаше слуги, нямаше ги Хариет и Алегра, които можеха да попречат. Дори и Жюстин бе потънала в сянката и ги беше оставила двамата, сами с луната.
Хейдън я прегърна нежно. За момента беше доволен да вдишва тихите й въздишки и да целува нежната кожа на врата й. Когато прокара върха на езика си по чувствителния край на ухото й, Лоти се задъха, а краката й се повдигнаха. Той се настани между тях и издаде гърлен звук. С грапавите си ръце погали през тънкия плат на нощницата връхчетата на гърдите й и с това предизвика вълна от объркани чувства в корема й.
Понесена в море от екстаз, тя почти не усети как той свали нощницата от раменете й и загледа с жаден поглед оголените й гърди.
— О, Лоти, сладка Лоти — каза той с дрезгав глас, възторжено съзерцавайки я на лунната светлина. — Мечтая за този миг от първата нощ в Мейфеър…
Преди Лоти да оцени чудото на това признание, той сведе тъмната си глава върху гърдите й и облиза първо едното, после другото зърно. Целият и свян беше пометен от смелите му милувки. Този път бурята от чувства избухна надолу под корема й, отваряйки безкрайна празнота между краката й.
Когато поиска да стисне крака, за да облекчи болезнената възбуда, бедрата на съпруга й станаха твърди и неподатливи и не й оставиха избор освен този, да обвие краката си около него.
Хейдън се страхуваше, че невинното страдание на Лоти ще бъде гибелно за него. Той се облегна назад и си позволи известно време да й се наслаждава. Тя изглеждаше като паднал ангел с полузатворените си очи, изпълнени с желание, с виещите се руси къдрици около почервенелите бузи, с голите си гърди, които точно като подутите й устни блестяха от целувките му.
— Сладка Лоти — прошепна той и докосна кожата й с ръка. — Толкова се старах да си доказвам, че си още дете, но в сърцето си през цялото време знаех, че си жена.
Той я изгледа право в очите и погали под нощницата й. Ръката му се плъзна по коляното, по меката като пух кожа от вътрешната страна на бедрата й, после по-високо, докато пръстите му достигнаха копринения триъгълник между краката й.
Тя затвори очи, гърдите й се издигаха, когато задиша учестено. Неспособен да удържи желанието си, Хейдън я притисна отново върху рояла и вдигна високо нощницата.
Тя навсякъде беше златна, златни бяха миглите й, кожата й, къдриците й, както горе, така и долу. Жадният му поглед остана там, а дъхът му се учести. Не искаше нищо друго, освен да прокара ръка по копринената мекота и да потърси перлата, която бе по-ценна от злато.
Без да сваля поглед от лицето й, той докосна с пръст къдриците и изстена от откритието си. Тя беше влажна за него. Нужно бе голямо самообладание, за да не разкопчее веднага отеснелите си панталони и да проникне дълбоко във влажната й женственост. Но поруменелите й бузи и страстният поглед в очите го накараха да потисне своето желание, за да удължи нейното удоволствие.
Той галеше чувствителните гънки, докато тя не започна да се извива под ръцете му. Леко обикалящ с пръст мястото, в което бяха събрани всичките й чувства, той се наведе над нея, така че устните му докоснаха ухото й.
— Кажи ми, ангел мой, толкова ли си божествено сладка, колкото изглеждаш?
Лоти отвори очи, но Хейдън я хвана отзад с големите си топли ръце и я притисна в края на рояла, където тя напълно се отдаде на милостта му. Нищо от това, което й бяха разказали Лора и Даяна, не можеше да я подготви за шока, когато видя как съпругът й постави тъмнокосата си глава между бедрата й и притисна устни към забраненото място, което и тя почти не смееше да докосва.
Това е лудост, мислеше Лоти, дълбоко разтърсена. Да лежи върху капака на рояла на лунна светлина с вдигната до талията нощница, да се огъва под дръзките милувки на мъжа, който отказва да я дари с любов, но е готов да й подари такова опустошително удоволствие. В този момент съвсем не се вълнуваше дали е убил първата си жена, както и не я беше грижа дори ако наистина го бе направил.
Всяко потрепване на езика му я обливаше с наслада, тъмна, сладка и неудържима.
Точно в момента, когато се разтрепери под устните му, той проникна с пръста си дълбоко в нея и я хвърли в бездната от бушуващи чувства. Но той беше до нея, за да я хване със здравите си ръце, да я притисне до гърдите си и да успокои неудържимото й треперене с милувки и безмълвна нежност.