— Навярно трябваше предварително да уведомя за посещението си.
Тя сниши глас, за да звучи важно и каза:
— Лейди Оукли е готова да ви приеме, милорд, Ако искате да я срещнете в музикалния салон и да я съблечете, ще я намерите върху дивана, където ви очаква.
— За мен ще бъде изключителна чест. Момент да позвъня.
Мускулите на Хейдън се раздвижиха по гърдите му и той протегна ръка над главата си, като че ли да хване звънеца над арфата.
Лоти се изтърколи върху него и изписка протестиращо.
— Да не си посмял! Ясно си представям как мис Търлигър — тя направи измъчена физиономия, — е надвесила нос над нас. Ако ни завари в това шокиращо положение, навярно ще извика Меги да донесе бърсалката за прах, за да въдвори ред.
— И какво му е лошото — Хейдън я хвана отзад и в очите му се появи немирен блясък. — Мога да си представя няколко добри възможности за използване на бърсалката за прах.
— И аз, милорд, но мога да си представя и това.
Когато Хейдън усети как нежните й къдрици, още мокри от семето му, се отъркаха по възбудения му член, той изстена високо — от болка и от надигащо се желание. Нед не трябваше да се страхува за възможностите му, когато ставаше дума за похотливата му млада жена. Всичко от което се нуждаеше, беше да погледне искрящите й сини очи, за да стане голям, твърд и готов отново да я люби. Без да споменава какво предизвиква у него въртенето на бедрата й.
Остави езика си да се плъзна в подутата й от неговите целувки уста и се задъха.
— И така, какво още казаха леля ти и сестра ти, за да те подготвят за задълженията в брачното легло?
— Ами… — отговори тя и под златните си мигли го изгледа похотливо, — те ме предупредиха, че има съпрузи, които лесно губят контрол и изпитват такъв необуздан глад, че се нахвърлят върху жените си като диви животни и мислят само за задоволяване на собствените си потребности.
— Колко ужасно — устните на Хейдън се свиха в иронична усмивка. — За кратко можем и ние да го направим — започна той, сложи ръце на талията й и я обърна с корем върху дивана — все едно че съм такъв мъж.
Когато коленичи зад нея и постави възглавница под бедрата й Лоти го изгледа уплашено, а дъхът й се ускори.
— Мисля, че ще го издържа, ако се налага. Искам да изпълня съпружеските си задължения.
— И аз моите.
И Хейдън проникваше дълбоко в нея, докато тя не изстена от наслада и не потъна дълбоко във възглавниците на дивана.
— Затвори си очите, ангел мой — прошепна той — ще мине по-бързо, отколкото очакваш.
Хейдън видя през стъкления таван, че по небето плуват нежни розови облачета. Пренебрегвайки сънливия протест на Лоти, той й облече дългата нощница и я взе на ръце. Тя го прегърна през врата, без да отваря очи и буйните й къдри гъделичкаха носа му. Тя не използваше като Жюстин тежки цветни парфюми. Чистата й миризма беше смесица от сапун и мускус от любовната игра и го възбуждаше невероятно.
Въпреки че първата мисъл на Хейдън бе да я отнесе в спалнята си, той се насили да завие към източното крило. Ако я сложи в широкото легло с балдахин, щеше отново да я люби. А след това навярно отново. Беше позволил на страстта си да се отприщи без задръжки. Всичко, което бе останало от невинността на жена му, бяха няколкото ръждиви петна по краката й. Изтощеното й тяло спешно се нуждаеше от малко тишина и покой, за да си почине.
Щеше да предупреди Меги да не безпокои господарката си. Да й подготви гореща баня в стаята. Когато си представи гледката, как Лоти седи в месинговата вана, отметнала русите си къдрици, как полива златните си гърди с блестящата течност, главата му се замая и усети парене в хълбоците. Хейдън изруга.
Отнесе Лоти в спалнята й и я положи под завивката. Един жълт котарак го изгледа подозрително.
— Не святкай така яростно с очи — прошепна Хейдън. — Хващам се на бас, че са те галили достатъчно. И то без благословията на църквата.
Мистър Скокльо не се виждаше никъде, но когато Хейдън разстла още едно одеяло върху Лоти, Мирабела изскочи изпод леглото. С необясним прилив на енергия, типичен за малките котета, прескочи леглото, завъртя се няколко пъти в кръг из стаята и се настани върху писмения несесер от розово дърво върху бюрото в ъгъла.
— Виж какво направи — скара й се Хейдън, защото котето разля мастилницата.
Напълно безразлична, котката скочи от масата, отиде бавно до камината, сви се на кълбо и започна да ближе косматото си коремче.
След като хвърли поглед към Лоти, за да се убеди, че не се е събудила, Хейдън се приближи до писалището, за да вдигне мастилницата, преди мастилото да е покапало на килима. Но котето не беше направило никаква беля. Мастилото бе изсъхнало много преди то да скочи на бюрото. Когато Хейдън махна шишето от изцапания лист, бутна с лакът несесера за писане в края на масата. Той се обърна и от него изпадаха листове пергаментова хартия, изпълнени с грижливия почерк на Лоти, който не можеше да се сбърка. Тя обичаше завъртулките и енергичния замах с перото. Украсяваше буквата „Й“ не с чертичка, а с театрални петна мастило. Когато вдигна една от страниците, Хейдън усети, как усмивката се плъзна по лицето му. Жена му пишеше по същия начин, както и обичаше — с неподправена страст и с обилно вдъхновение, но без всякаква грижа за подреденост и точност.