Предположи, че това е нещо като домакински дневник, какъвто си водеха повечето от дамите. Наведе се да прибере останалите листове и да ги сложи отново в несесера. Тогава пред погледа му попадна първата страница: Никога няма да забравя онзи момент, когато за първи път видях мъжа, който искаше да ме унищожи…
Усмивката на Хейдън бавно помръкна, когато седна до бюрото и започна да чете.
18
Катастрофа! Откриха ме!
— Лоти, Лоти, събуди се! Време е за чая!
По отчаяния глас на Хариет можеше да се предположи, че изпускането на следобедния чай е нещо толкова ужасно, колкото да изпуснеш последната карета към небето по време на Страшния съд.
Лоти закри с въздишка лицето си с възглавницата. Но Хариет не се обезкуражаваше лесно. Тя отмести възглавницата и с палец и показалец се помъчи да отвори очите на Лоти.
— Трябва да се събудиш — извика тя, като че ли Лоти страдаше не само от умора, но и от глухота. — Днес е последният ден на сър Нед, а ти почти го проспа.
Лоти мрачно изгледа приятелката си с едно око, а Хариет взе от нощното шкафче чаша вода и внимателно я подуши.
— Мили боже, да не би маркизът да те е отровил?
Въпреки уверението на Лоти в противното, Хариет бе твърдо убедена, че Хейдън е опасен лъжец и чака удобна възможност да ги убие в леглата им.
Лоти отстрани ръцете на Хариет и се надигна.
— Престани, Хариет. Никой не ми е сипал арсеник в чая. Просто спах малко тази нощ.
Лоти протегна уморените си крака и си спомни с неудобство всичко, което се случи през изминалата нощ. Имаше мускулна треска на места, на които изобщо не подозираше, че има мускули. Ако не беше топлото, дразнещо, но приятно чувство на нараненост, тя щеше да се попита дали всичко не е било само прекрасен сън. Може би беше по-лесно да повярва, ако се бе събудила в леглото на Хейдън, а не в собственото си, а най-добре би било в неговата прегръдка.
— Хариет — попита тя и постави ръце върху коленете, — не намираш ли за странно, че маркизът и аз не спим в обща спалня?
Приятелката й сви рамене.
— Защо? Родителите ми едва издържат да живеят в една къща. Ще ми разкажеш ли какво те държа будна тази нощ? Да не би завръщането на духа? — Хариет я погледна загрижено през рамо. — Очевидно съм проспала шума, но слугите си шушукат цяла сутрин за това. Някой или нещо отново е свирило на пиано в музикалния салон. Отначало всички помислили, че е Алегра, но когато Марта погледнала в стаята й, тя кротко си спяла в леглото. Меги казва, че Марта побързала да се върне в крилото на слугите, защото мислела, че полата й ще пламне. — Хариет изглеждаше очарована от случката. — О, този път нямало вопли, но след като музиката спряла, слугите се кълняха, че чували стонове.
— Нищо ново! — и с надеждата, че ще прикрие както смеха, така и изчервяването си, Лоти постави ръка пред лицето си и се престори, че се прозява.
Очите на Хариет станаха още по кръгли и по-големи.
— Марта ми разказа, че й се причуло като че ли измъчвали до смърт някоя бедна душа.
Лоти се видя, как лежи изпъната върху капака на рояла, отмаляла под силното тяло на Хейдън след вълната на неописуема наслада, върху дивана, възбудена от радостно очакване, когато той коленичи зад нея. Единствената смърт, за която беше виновен съпругът й, беше тази, наричана от французите „le petit mort“ (малка смърт). А такава смърт искаше да изживее с удоволствие още хиляди пъти под умелите му ръце.
Не успя да прикрие блажената тръпка.
— Можеш да кажеш на Меги да не се страхува. Мисля, че повече няма да чуваме призрака.
— Как може да си сигурна в такова нещо?
Лоти не се реши да издаде тайната на Жюстин, най-малкото пред Хариет. Беше благодарна на жената, че нейната завладяваща музика беше привлякла нея и Хейдън в салона.
— Имам такова чувство — отвърна тя. — И освен това, кой непрекъснато се връща в миналото, когато съществува бъдеще, към което се стремим.
С надеждата че тя, Хейдън и Алегра действително ще се превърнат в истинско семейство, Лоти отметна завивките и скочи от леглото.