Почти болезнено Лоти осъзна загубата. Тя отново беше „милейди“, а не „мила моя Лоти“ или „сладка“. Но опасността да изгуби нещо още по-важно, й даде смелост да отговори:
— Не става дума да превърна чудовището Франкенщайн в добър човек. Става дума за това, да защитя един човек, обвинен несправедливо за убийството на жена си, която е обичал повече от живота си.
Въпреки че Лоти успя да изрече думите, без да трепне нито мускул по лицето й, те като с остра шпага пронизаха сърцето й.
С безмълвно проклятие Хейдън направи няколко крачки към ръба на скалата, застана там и се загледа във вълните, украсени с корони от пяна. Профилът му беше замръзнал като небето.
Лоти приближи до него.
— Всичко, от които се нуждая, за да възобновя доброто ти име, е истината за Жюстин. Ти си разказал на властите, че това е било нещастен случай. Тя беше ли упоена с опиум? Изтича ли от къщата и изгуби ли се в мъглата? Трябва само да ми разкажеш какво се случи през онази нощ на скалите. А аз ще напиша щастливия край, който заслужаваш.
Протегна към него ръце с желание да се притисне до тялото му. След последната нощ отказваше да вярва, че тези толкова неясни ръце са в състояние да хвърлят от скалите една беззащитна жена.
Когато погали с края на пръстите си ръкава на дрехата му, той внезапно се обърна, сграбчи я за раменете с твърди и безцеремонни ръце и я обърна с гръб към скалистия морски бряг.
— Казваш, че искаш да знаеш истината, милейди, а какво ще се случи, ако няма щастлив край за нито един от нас двамата. Какво?
Като се помъчи да намери опора и да се задържи с токовете на обувките си върху каменистата земя, Лоти се отдръпна от съпруга си, ужасена от мрачните му очи. В същия миг се разкая, но беше късно. Онази добре позната маска на примирена умора бе покрила лицето му.
След като я издърпа от скалите, Хейдън я пусна и приглади гънките върху ръкавите й, там, където я беше държал.
— Замини с Нед за Лондон, Лоти, и допиши историята си — обяви рязко той. — Отреди на дука жестоката съдба, която заслужава. Спаси глупавата си героинята от капана и й отреди герой, достоен за нейната обич и уважение. Но не искай от мен нещо, което, по дяволите, не мога да дам.
С тези думи Хейдън се обърна и тръгна към къщата, като остави Лоти, която все още стискаше листовете на ръкописа си.
Денят, в който Лоти напусна Оукуайлд, приличаше на деня на пристигането й. Над тресавището бяха надвиснали оловносиви облаци, а студеният вятър покриваше морето с ивици от бяла пяна. Ако не беше нежният зелен воал над хълмовете, храстите и дърветата, Лоти щеше да помисли, че пролетта е била само сън, така красив и мимолетен, както нощта, която прекара в прегръдките на Хейдън.
Въпреки че слугите се бяха строили да я изпратят, липсваха както Хейдън, така и Алегра. Докато Меги изтриваше очи с престилката си, Джем стоеше неподвижен, с колосана връзка, а ъглите на устата му висяха унило надолу. Когато Марта се разхълца, мис Кавендиш извади от джоба си носна кърпа и й я подаде със стиснати устни и с подозрителен блясък в очите.
Нед съпроводи Хариет и Лоти до чакащата карета, но дори и той не можа да пусне някоя весела забележка, за да разведри обстановката. Той точно помагаше на Хариет да се качи в каретата, когато Алегра изскочи иззад ъгъла на къщата, а мис Търлигър, леко накуцвайки, я следваше по петите. За облекчение на Лоти мрачната стара гувернантка реши да остане, тъй като младата й питомка в този момент се нуждаеше още повече от нея.
Препъвайки се, Алегра застана пред Лоти, прегърнала старата кукла.
— Вземи я.
Гласът на момичето звучеше глухо и Лоти разбра какви усилия полага Алегра, за да не се разплаче.
— Не искам да си сама.
Лоти нежно погали една опърлена къдрица върху главата на куклата, преди да отговори на Алегра.
— Тя няма какво да прави в Лондон. Винаги е казвала, че той е доста цивилизован за една пиратска кралица. Ще се чувствам по-добре, ако се грижиш тук за нея, докато се върна. — И като притисна силно детето до себе си, Лоти прошепна в ухото на Алегра, така че само то да я чуе. — Обещавам ти, че отново ще се върна.
След това Лоти се изправи и остави Алегра в кокалестите, но умели ръце на мис Търлигър. Старата жена подаде бастуна си на един лакей и сложи ръце върху раменете на Алегра, така че момичето остана изправено.
Със сериозно изражение Нед подаде ръка на Лоти. Тя я пое и се качи в каретата. Настани се до кошницата с котките си, а Нед зае място до Хариет. Когато дойде в Оукуайлд, седмици наред сърцето й се стремеше към дома, сега тръгваше към него, но сърцето й остана тук.