Когато каретата се раздвижи, Лоти се наведе през прозореца и хвърли последен поглед към господарския дом. Въпреки че малките прозорчета отразяваха само сивото небе, тя със сигурност знаеше, че Хейдън стои зад някое от тях — наблюдаващ и чакащ. Не й беше оставил никаква друга възможност.
— След като толкова си го обичала, Жюстин — прошепна Лоти със затворени очи, — освободи го.
Звукът, който вятърът довя до ушите й, приличаше на крясък на чайка, кръжаща над прибоя, а може би на звънлив смях на жена.
19
Навярно не беше още съвсем късно да разменя душата си за неговата…
— Леля Лоти си дойде! Леля Лоти си дойде!
Когато Лоти слезе от каретата пред Девънбрук Хаус, посрещнаха я радостните възгласи на племенниците й, които кънтяха от един прозорец на втория етаж. Входната врата се разтвори и цялото семейство излезе с усмивки и шеги.
Няколко минути цареше хаос, всички я прегръщаха, целуваха и стискаха. Лора сияеше, а Стърлинг така я завъртя в кръг, че й се зави свят. Чичо Тейн и леля Даяна бяха поканени на вечеря и те също допринасяха за шумотевицата, заедно с близнаците и шпаньолите, като скачаха пред краката й. Когато Лоти чуеше скимтене, вдигаше крак, без да е сигурна дали е настъпила дете или куче.
Джордж я тупаше по рамото и се хилеше като пиян.
— Никога не можех да предположа колко ще ми липсвате ти и твоето бърборене, сестричке, но знам със сигурност колко ужасно пусто беше тук без теб.
— Само че аз чух други неща — отговори Лоти и посочи към спътника си, който в този момент помагаше на Хариет да излезе от каретата. — Чувам, че през изминалите седмици се опитваш да спечелиш някаква оперетна танцьорка.
Джордж изгледа навъсено Нед и почервеня до корена на пясъчнорусата си коса.
— Глупости! По-скоро тя ме преследва.
— Лельо Лоти! Лельо Лоти! — Осемгодишният Никълъс беше облечен с късо вълнено жакетче. — Истина ли е това, което говорят за Корнуол? Че там има ужасни великани, които използват костите на децата като клечки за зъби?
— Мисля че не, Ники. — Лоти махна една тъмна къдрица от кафявите очи на племенника си. — Великаните от Корнуол ядат децата заедно с костите. А когато посред нощ се опитваш да заспиш, се чува как ги хрускат.
Когато той, зарадван, изкрещя от ужас, неговата деветгодишна сестра само обърна презрително очи.
— Момчетата са толкова глупави. Целият свят знае, че в Корнуол изобщо няма великани. Или където и да е по света.
— Права си, Ели — каза Лоти с непроменена сериозна физиономия. — Но то е само защото морските чудовища са ги изяли всичките.
— Видя ли — извика Никълъс — Нали ти казах, че има морски чудовища в Корнуол. — И като крещеше триумфиращо, дръпна силно една от златните къдрици на сестра си. Докато той се отдалечаваше от нея с танцова стъпка, чичо Тейн отстрани със сигурна ръка близнаците и кучетата от опасната зона.
— Отвратително джудже такова… — Ели забрави за всички усилия да се държи като дама, хукна след брат си и го подгони по алеята с дърветата.
Докато ги наблюдаваше, Лора обгърна талията й.
— Защо си толкова тъжна? Не можеш да ме убедиш, че са ти липсвали техните непрекъснати кавги?
— Само си помислих с какво удоволствие бих им представила някого, когото познавам.
— Дъщеря ти ли?
Лоти осъзна, че до този момент никога не беше разглеждала Алегра като своя дъщеря и гърлото й се стегна.
— Да — тихо каза тя. — Моята дъщеря.
Стърлинг учудено гледаше към каретата.
— Къде е най-внимателният от всичките съпрузи? Ако се е скрил в каретата и не смее да се покаже, защото се страхува да не го застрелям, можеш да му съобщиш, че Адисън е прибрал пистолетите за дуел на сигурно място.
Лоти пое дълбоко въздух, колкото й позволяваше корсетът. Настъпил бе моментът, от който се страхуваше. Насили се да направи радостна физиономия и усмихната се обърна към зет си.
— Страхувам се, че Хейдън не беше в състояние да ни придружи. По това време на годината в Оукуайлд има много работа и той не може да отсъства. Въпреки това настоя да дойда. Знае колко ми липсвате и не искаше да ме лишава от вашето общество.
Стърлинг се усмихна тихо.
— Това, което разбрах от писмата ти, е, че той е напълно обсебен от чаровната си млада жена. Учудвам се, че можете да издържите разделени повече от един ден.
Джордж иронично забеляза:
— Или повече от час.
— Джордж — скара му се тихо Лора и постави предупредително ръка на рамото му, като през това време наблюдаваше изпитателно Лоти.
Лоти почувства как усмивката й се стопява. Откакто напусна Оукуайлд, тя не проля нито една сълза, но сега очите й започнаха опасно да парят. Като осъзнаваше болезнено съчувствения поглед на Нед, каза: