— Разбира се, че е ужасно трудно да сме разделени, без значение колко дълго. Сигурна съм, че той се чувства точно толкова изгубен, колкото и аз.
Джордж, който не беше забелязал нарастващата тъга на сестра си, я потупа ободряващо по рамото.
— След като държиш нещастното момче под чехъл, колко време ще останеш при нас?
— Страхувам се, че завинаги — извика Лоти, избухна в сълзи и се хвърли в прегръдките на Лора.
Най-после Лоти седеше сама в старото си легло с камара меки бели възглавници зад гърба. Въпреки че беше топла лятна вечер, в камината гореше приятен огън и отопляваше подредената спалня. Куки дори беше донесла една увита в кърпа топла керемида и я беше пъхнала под чаршафите в долната част на леглото, за да топли пръстите на краката й. Кратунчо и Мистър Скокльо се гледаха с мрачни погледи, преди да решат на кого се пада привилегията, да се излегне върху нея.
По-рано на Лоти би й било приятно, семейството й да я утешава, но днес почувства облекчение, когато Лора най-накрая ги помоли да я оставят сама. Имаше чувството, че не може и минута повече да изтърпи съчувственото цъкане с език на Даяна или Куки, още по-малко заканите на Стърлинг, Джордж или Тейн да хванат подлия й мъж и да му изтръгнат сърцето, защото я е накарал да плаче.
Лора излезе последна. След като утешително стисна ръката на Лоти, тя само каза:
— Когато си готова да говориш, аз съм на твое разположение.
Лоти отметна завивката и слезе от леглото. Въпреки че бе много приятно цялото семейство да се грижи за нея, тя вече не беше малко момиче. Беше оставила зад себе си възрастта, в която една чаша горещ шоколад или топло парче от медения сладкиш на Куки можеха да я излекуват.
Не й беше необходимо много време, за да намери това, което търсеше. Беше поставила несесера за писане най-отгоре на набързо събрания си багаж. Седна в долния край на леглото, вдигна високо краката си, за да се предпази от Мирабела, и отвори кутията. Беше нахвърляла страниците на ръкописа, без да си направи труда да ги подреди. Беше й все едно дали са омачкани или скъсани.
Ако Хейдън не ги беше намерил, тя навярно щеше да седи в господарската спалня на Оукуайлд и щеше да чака съпруга си да дойде и да задоволи страстта й. За момент Лоти измъчено затвори очи. Осъзна, че умелите ръце на Хейдън и неговите изобретателни устни се грижеха за това, неговата наслада да бъде и нейна.
Тя отвори очи и изгледа ръкописа. Брилянтната й творба не беше нищо повече от заплетеното фантазьорство на едно разглезено дете, на което казват, че драсканиците му се шедьовър. Когато прелисти страниците, грубият глас на Хейдън започна да я преследва по-настойчиво от призрак.
Не мислиш ли, че историята е напреднала дотолкова, че е невъзможно да промени образът на „коварния дук“.
Никога не е късно — беше отговорила тя. — Не и докато има някой, който вярва в него.
Но тя не беше повярвала в него. Никой не бе сторил това. Нито скандалните вестници, нито обществото, нито дори собствената му дъщеря. И тя самата се оказа една от тях, когато искаше от него да й каже истината, макар че отдавна я знаеше в сърцето си.
Изведнъж Лоти разбра защо вниманието на семейството й беше неприятно. Тя заслужаваше точно толкова внимание, колкото Хейдън — презрение. Тя имаше точно толкова вина за раздялата, колкото и той.
Осъзна и какво трябва да направи. Сграбчи купа с листовете. Никога съзнателно не беше унищожавала и ред от написаното, но сега не се поколеба и секунда, когато стана от леглото и се доближи до камината. За кратко задържа листовете до сърцето си, после ги хвърли в танцуващите пламъци.
Не остана да гледа, как изгарят. Вместо това се върна до несесера за писане, извади празен лист хартия, перодръжка и ново шишенце с мастило. Като използваше за подложка кутията на несесера, се облегна удобно на възглавниците и започна да пише. Ръката й окрилено се плъзгаше по страниците.
— Какво, по дяволите, прави горе?
Стърлинг стоеше с ръце на кръста и гледаше мрачно към тавана на гостната.
— Лампата й свети до сутринта, облича се като чистачка и приема храната само в стаята си.
— Добре, че поне яде — отбеляза Лора от мястото си на софата и приглади бродерията си. — Куки се кълне, че омита всяка табла до последната троха.
— Не се страхувам за апетита й, а за душевното й състояние. Вече почти от два месеца е в Лондон, а не е посетила дори и един чай или соаре. Бедният Джордж така умира от скука, когато трябва да забавлява мис Дъмуинкъл, че му се иска да си оскубе косите. Или нейните. Освен това Лоти отказва да напусне къщата и единственият гост, когото приема, е този мошеник Таунсенд.