Но когато я притисна към себе си и обхвана гърдите й с ръце, той вече не беше джентълмен, а мъж, с нуждите на мъж и с жаждата на мъж. Нежно погали гърдите й, после взе болезнените им върхове между палеца и показалеца си, дръпна ги и ги погали, докато Лоти не се изви срещу него, изгаряща от желание. След като покри с нежни целувки всеки сантиметър от тялото й той прокара ръка по меката кожа на корема й. Умелите му ръце се плъзнаха още по-надолу и намериха тесния отвор във влажните гънки и напоената с нектар пролука между тях. Плъзна двата си пръста в цепката и изстена гърлено.
— Не вярвах, че е възможно, но ти си толкова готова, колкото и аз.
— Защо трябва да е другояче? — поиска да знае Лоти, останала без дъх. Тя притисна тялото си към ръката му, отчаяно търсейки удоволствието, което само той можеше да й подари. — И аз чакам толкова дълго време.
Хейдън разкопча панталона си, разтвори крака върху шезлонга, обви с ръка задника й и я притегли към себе си. Повдигна я и проникваше все по-дълбоко и по-дълбоко, докато не вложи в нея всяка трептяща частица от тялото си.
Той скри лицето си в сладко ухаещата й коса, дишаше тежко и накъсано и се мъчеше да се контролира. Въпреки едва сдържаното си желание, Хейдън беше напълно доволен само да я държи така — завинаги. Тялото й излъчваше топлината, от която толкова отчаяно се нуждаеше, а златната светлина на косата й прогонваше тъмнината. Ударите на сърцето й бяха музиката, която толкова му липсваше, откакто напусна Оукуайлд.
Лоти отпусна глава върху широкото рамо на Хейдън, повтаряйки името му. Усети как кръвта напира в тялото му, на мястото, където бяха съединени. Тя туптеше с ритъма на сърцето й, докато не можеше повече да издържи това прекрасно напрежение.
Притисна по-силно бедрата си към краката му и повдигна тялото си така, че той почти излезе от нея.
Прекрасната смелост на жена му изненада Хейдън. Той следваше движенията й и с все по-силен натиск на бедрата си проникваше все по-дълбоко в нея. Заедно с това той започна да гали твърдата малка пъпка между гънките.
Сподавен стон се изтръгна от устните на Лоти. Тя изпита сладкото мъчение да се почувства докрай изпълнена, да бъде напълно негова, разтапяща се под милувките му. Точно когато мислеше, че не може да изтърпи и миг повече, Хейдън натисна бедрата й надолу и едновременно се издигна срещу нея. Държеше я здраво и с все по-бързи движения започна да се движи в нея. А когато една ослепителна вълна на екстаз ги заля едновременно, се случи нещо, което и двамата не бяха предвидили. Лоти изкрещя.
— Алегра! Алегра, събуди се!
Алегра отвори бавно очи и откри Ели, която беше коленичила до нея на леглото със светнали очи.
— Какво има? — прошепна тя сънливо и се опря на лакът.
— Няма да повярваш кой е тук. Баща ти!
— Не ставай глупава! — И като прегърна куклата на Лоти, Алегра се обърна на другата страна. Тя беше прекарала цялата вечер нацупена в стаята си, защото мис Търлигър я беше обявила заедно с другите деца за прекалено малка, за да вземе участие в бала. — Баща ми е в Корнуол.
Без да се впечатли, Ели се изкатери от другата стана на леглото.
— Не, той не е в Корнуол, той е точно тук, в Девънбрук Хаус.
Алегра седна и разтърка очи.
— Сигурна ли си, че не сънуваш? Спомняш ли си какво стана, когато изяде две порции коледен пудинг. Кълнеше се във всичко свято, че един великан те наблюдава в стаята ти.
Ели тръсна глава.
— Тогава може би съм сънувала, но сега бях съвсем будна. Викът на леля Лоти ме събуди.
Очите на Алегра се разшириха загрижено.
— Лоти е изкрещяла?
Ели закима и даже къдриците й се залюляха.
— Беше един ужасен крясък. Помислих си, че убиват някого, докато обувах домашните си пантофи. Когато излязох навън, коридорът беше препълнен с гости, майка ми и леля Даяна плачеха, а чичо Джордж и чичо Тейн заплашваха да разбият вратата. Баща ми нареди на Адисън да донесе пистолетите му.
— Да не би да искаше да застреля Лоти?
— Разбира се, че не, глупачке. Искаше да застреля баща ти.
Алегра отметна завивката и спусна краката си от леглото.
— Нямаш основание да се страхуваш — каза Ели и я помилва по коляното. — Преди Адисън да донесе пистолетите, леля Лоти излезе напълно спокойна от стаята, а баща ти вървеше зад нея.
— Защо тогава е крещяла? Да не би той да й е направил нещо лошо? Беше ли ранена?
— Тя твърдеше, че е видяла мишка. — Ели показа с ръце. — Една толкова голяма мишка с налети с кръв очи и огромни зъби. Навярно много я беше срам, да предизвика такова вълнение заради една мишка. Не бях виждала лицето й толкова зачервено.
— Това е забележително — каза Алегра и отново скри краката си в леглото, като гледаше неспокойно в сянката. — При всички тези котки в къщата, не би трябвало да има мишки. Къде е сега баща ми?