— В една бурна нощ тя изчезна. Търсихме я из цялата къща и навън в градината. Мислех, че ще ми спре сърцето, когато я открих на ръба на скалите. Виках името й, мъчех се да я накарам да ме чуе през плющенето на дъжда и воя на вятъра. Когато се обърна към мен и видях лицето й, замръзнах на място. Знаех, че няма да посмея да направя дори и една крачка. Тя стоеше там, без най-малка следа от лудост в очите — толкова хубава, толкова спокойна. Аз бях този, който беснееше от гняв като луд. Молех я да помисли за Алегра и за детето, което расте в нея. Да помисли и за мен. И знаеш ли какво ми отговори?
Лоти поклати глава, неспособна да произнесе и една дума.
— С абсолютно бистро съзнание тя се обърна към мен, от очите й струеше всичката любов на света и каза: „Ще го направя“.
Скочих към нея, но беше късно. Тя дори не извика. Изчезна безмълвно в мъглата.
Лоти се разтрепери.
— Ти си обяснил на властите, че е било нещастен случай, че се е подхлъзнала и паднала.
Той кимна с глава.
— Исках да спестя на Алегра скандала, че майка й е самоубийца. Когато разбрах, че от това се получи много по-грозен скандал, беше късно. Никога не съм си представял, че Алегра ще ме обвини за смъртта на майка си. Но го направих, не само заради нея, а и заради Жюстин. Исках да погреба жена си в осветена земя. — Той стисна зъби, като че ли се страхуваше да не загуби самообладание. — Не можех да понеса, че Господ ще я прокълне завинаги, след като целият й кратък живот беше белязан от толкова страдание и мъчение. И така, стоях на ръба на скалата, ослепял от дъжда и сълзите, и се заклех никой да не научи истината за нейната смърт. И никой не я научи. До този момент. — Той се обърна и погледна към Лоти. — Казах я само на теб.
Лоти се надвеси над него. Сълзите й намокриха лицето му. Сладката им топлина беше единственият балсам, който можеше да му предложи за раните, все още толкова пресни и дълбоки. Тя го целуна по челото, по веждите, по носа, а накрая и по устата и се опита да отнеме от душата му цялата тази болка и горчивина.
Като стенеше името й, като че ли то беше отговор на всички забравени молби, Хейдън обви с ръце тялото й и я обърна под себе си. Когато Лоти отвори за него ръцете и краката си и му предложи утеха, превъзмогнала сълзите и думите, никой от двамата не чу тихото изскърцване на вратата на спалнята.
23
Беше ли възможно, драги читателю, тази скандална нощ да доведе до любов за цял живот…
Някой чукаше по вратата. Това нямаше да е толкова лошо, ако този някой не викаше силно.
Събуден от дълбокия сън, Хейдън се стресна и изруга. Лоти се обърна по корем, изстена протестиращо и, сгушена в него, отказа да стане.
Но чукането и виковете не преставаха.
С възглавница пред голите си гърди, Лоти стана и отмахна буйните къдрици от лицето си.
— Мисля, че е Стърлинг. Какво ли има пак? Пак ли извиках?
Хейдън я прегърна през талията, наведе се над нея и започна да целува нежната кожа на врата й, като мърмореше:
— Не, но ако иска да почака, можем да го направим.
Чукането стана още по-настойчиво.
Когато Лоти се помъчи да се освободи от прегръдката на Хейдън, той я натисна към възглавницата.
— Предупредих те, че когато те имам в прилично легло, няма да те пусна да излезеш от него. Остани там, където си. Този път аз ще се разправям с него.
Със заплашително лице и разрошена коса, Хейдън стана от леглото и обви чаршаф около тесните си бедра.
— Бъди внимателен — предупреди го Лоти. — Навярно е въоръжен.
— Ако е така, по-добре да си потърси секунданти, защото този път съм твърдо решен да приема дуела.
Лоти би се притеснила от заплахата на мъжа си, ако в този момент не си мислеше колко добре изглежда той, завит в чаршафа. Мечтателно въздъхна и се възхити на едва прикритите му задни части, докато той отваряше вратата.
Стърлинг отвори уста, но преди да изрече и дума, Хейдън вдигна заплашително пръст.
— До гуша ми дойде от вашето вмешателство, Девънбрук. Карлота не е вече малко дете. Тя е възрастна и не необходимо да си пъхате арогантния нос навсякъде в нейните дела. Вие сте неин зет, а не настойник. Сега тя е моя жена и е точно там, където й е мястото — в моето легло, и ще остане там.
Смръщил чело, Стърлинг учудено наблюдаваше Лоти зад рамото на Хейдън. С чувство на гордост Лоти му се усмихна и му помаха.
Стърлинг отново отмести погледа си към Хейдън и нещо в лицето му накара усмивката на Лоти да угасне.
— Не съм тук заради Лоти, а заради дъщеря ви. Тя изчезна.
След като набързо облякоха разпилените си дрехи, Лоти и Хейдън слязоха в салона, където се беше събрало цялото семейство. Стърлинг се разхождаше напред-назад пред шкафа. Лора седеше на софата, а хубавото й лице изразяваше тревога. Хариет бе на дивана, а Джордж бе зад до камината и въпреки че се правеше на незаинтересуван, непрекъснатото потропване с пръсти върху мраморния перваз го издаваше.