Лоти стисна раменете на Хейдън. Знаеше, че той за пръв път вярва в думите, които изрича. Той не освобождаваше само Алегра от бремето на вината, той прощаваше и на себе си.
Хейдън подаде на Алегра треперещата си ръка.
— Ела, сладка моя! Ела при твоя папа.
Лицето на Алегра се сгърчи угрижено. Тя простря ръка към него, но точно в този момент един порив на вятъра сграбчи пелерината й и я блъсна към скалата. Краката й загубиха опора и докато се опитваше да намери здрава почва, Хейдън изтича до нея, а Лоти се хвърли към него.
Алегра извика пронизително като в кошмар. Хейдън успя да я хване за ревера на палтото, а куклата на Лоти се изплъзна от ръцете й и падна в кипящото море. Лоти се вкопчи в жилетката на Хейдън, стисна зъби и се опита с всички сили да го задържи, защото знаеше, че той никога няма да изостави дъщеря си, дори и ако трябва да полети заедно с нея в пропастта.
Извън себе си от страх, че ще изгуби и двамата, Лоти затвори очи и започна отчаяно да се моли:
— Мили боже, моля те, моля те…
Точно в този момент един ухаещ на див жасмин порив на вятъра подхвана Алегра и я изтика нагоре в ръцете на баща й. Тримата се запрепъваха назад и стъпиха върху здрава почва.
— О, папа! — извика Алегра и за пръв път от четири години се хвърли в прегръдката му.
Той я прегърна здраво и скри лицето си в буйните й къдрици.
— Всичко е наред, малката ми. Папа е тук. Той никога няма да те пусне.
Трепереща от облекчение и от учудване, Лоти погледна към скалата. За миг видя очертанието на женска фигура. Видението се усмихваше и кимаше с глава без следа от сарказъм. И Лоти разбра какво искаше да й каже. Жюстин беше намерила в смъртта си покоя, който й бе отказан в живота.
Лоти бавно й кимна и прие неизречената благословия на Жюстин да направи този мъж и това дете свое семейство. Когато най-после Хейдън вдигна глава, видението отдавна беше изчезнало. На негово място имаше само купчина облаци, надвиснали над бурното море.
Хейдън я хвана и я притисна към себе си и детето. Лоти се усмихна през воала от сълзи.
— Всичко е наред, Хейдън. Разбирам, че Жюстин е твоята първа любов.
Той постави ръка на бузата й и я погледна нежно и проникновено със зелените си очи.
— Жюстин беше моята първа любов, но ти, сладка Лоти, си последната.
Когато погали с устни нейните и целувката му я изпълни с учудване и надежда. Слънцето изгря между облаците и весели звуци на пиано зазвучаха в ушите й.
Хейдън замръзна.
— Чу ли? — попита той и я погледна. — Мислиш ли, че е дух?
— Не ставай смешен, папа — отговори Алегра и вирна нослето си.
И като размениха с Лоти палав поглед, двете жени в живота на Хейдън отговориха в един глас.
— Призраците не съществуват.
ЕПИЛОГ
От светската хроника на „Таймс“,
Лондон, 26 март 1831 година
Лейди Алегра Сент Клер, очарователната дъщеря на един от най-почитаните граждани в нашия град, беше въведена в обществото вчера вечерта в дома на дук Девънбрук. Тя откри вечерта с клавирно изпълнение на „Бурята“ от Бетовен. И когато гостите, между които и кралят, мълчаха цяла минута, потресени от брилянтното й изпълнение, нейният горд баща се изправи и извика: „Браво!“. След което последваха бурни ръкопляскания.
Развълнуваната мащеха на дебютантката, известната авторка на романите „Жената на Господаря на смъртта“ и „Моят мил разбойник Синята брада“, рядко изпускаше ръката на съпруга си по време на валсовете и кадрилите. На въпроса над какво работи тя в момента, нейният съпруг сияещо отговори: „Върху един щастлив край!“