Очите му се спуснаха от нейните очи към устните й, после към рамото. Нежеланието му да я погледне в очите й подсказваше, че той разбира, че е права. Грант пусна ръката й и мушна ръце в джобовете си.
— Сега имаш шанс да започнеш нова кариера. Заради това — каза тя, сочейки с ръка към него и към себе си, за да изрази ситуацията — не си струва да рискуваш репутацията си.
Очите му отново срещнаха нейните.
— Аз ще взема това решение.
— Аз вече съм го взела. Не можем да си позволим това да продължи. Би било катастрофално и за двама ни. Просто не е правилно. Не беше едно време, не е и сега.
Преди той да успее да промълви нещо, тя бе отключила и се бе втурнала вътре, затръшвайки бързо вратата зад гърба си. Дълго остана облегната на нея, докато накрая чу бавните му, унили стъпки да заглъхват надолу по пътеката.
Сълзите, които от толкова време напираха, вече можеха спокойно да потекат.
Трета глава
— Изглеждаш страхотно, Шели — промърмори си тя при вида на подутото от плач лице в огледалото над мивката в банята. Изтри зачервените си очи с една салфетка и се наведе да изплакне лицето си със студена вода още веднъж. После притисна меката кърпа към очите си, надявайки се така да прогони преследващия я образ на Грант Чапмън.
— Ако не си успяла да направиш това за десет години, какво те кара да мислиш, че ще успееш сега? — запита се тя. Той бе станал още по-въздействащ, по-красив и по-мъжествен, както забелязаха очите й на жена. Като обект на юношеското й влюбване бе представлявал заплаха за спокойствието й, но дори и наполовина не такава заплаха, каквато представляваше сега.
Мъжът, когото никога не бе успяла да забрави, се бе появил отново в живота й и тя не знаеше как ще се справи с това. Докато си сипваше овесено брашно и мляко в купата, тя се укоряваше, че се е записала за лекциите му. Имаше седем хиляди студенти в университета. Шансовете да попаднат един на друг бяха много малки. А тя нарочно бе направила да е необходимо да се срещат поне два пъти седмично.
Вечерята й миришеше апетитно, но тя не усети вкуса й, докато дъвчеше механично. Беше готвила много рядко след развода си и в резултат бе свалила петте килограма, които бе натрупала през петте години на брака си. Когато разводът бе окончателно уреден, тя се бе заклела вече никога да не готви на някой мъж. Защото по което и време да се беше прибирал Даръл от работа, бе изисквал на масата да го очаква топла храна.
Усещаше презрението към безропотната слугиня, в която се беше превърнала, като лош вкус в устата си. Тя сърдито изми купата, изхвърляйки половината от овесената си каша в канала за отпадъци.
— Вече никога! — си обеща отново.
Бе се запознала с Даръл Робинс на едно парти в женския клуб през първата й седмица в университета на Оклахома. Тъкмо бе завършила Пошмън Вали и в представите й един симпатичен студент по медицина беше върхът на романтичното преживяване.
След първия танц те не се разделиха и останаха заедно до края на вечерта. Начинът, по който я прегръщаше по време на блусовете, я изнервяше, но нали всички мъже бяха такива. Освен това той не бе изявено агресивен. Трапчинките, които се появяваха, когато се усмихнеше, русата му коса и красивото му лице разтапяха сърцето й със своята искреност и откритост.
Той започна да я притеснява с настоятелността си през един празничен уикенд. До Коледа срещите им бяха започнали да се превръщат в нещо като караници.
— За бога, Шели, кога ще пораснеш? — просъскваше той от единия край на задната седалка на колата. — Аз ще ставам лекар. Знам как да те пазя да не забременееш, ако това ти е проблемът.
— Не е това — прохлипваше тя. — Не мисля, че жената трябва да го прави, докато…
— Докато не се омъжи — присмиваше й се той. Грубостта и цинизма му само показваха колко дълбоко е отчаянието му. — Къде си живяла досега? В зоната на здрача ли?
— Не ми се присмивай за убежденията ми — казваше тя разпалено. — Не мога да не се чувствам по този начин.
Даръл отново проклинаше и дълго се взираше през прозореца.
— По дяволите — въздъхна той най-накрая. — Искаш ли да се оженим? Ако помоля татко, той ще ни помогне с парите.
Шели даже не се замисли, че предложението не е особено поетично. Тя се изстреля от другия край на колата и се хвърли на врата му.
— О, Даръл, Даръл.