Когато най-после сведе устни към нея, нейните бяха разтворени и очакващи. Мъжът нежно прокара език по извивката им, като със същото движение милваше дланите й с връхчетата на пръстите си.
Поддавайки се на неустоим подтик, той отдели устата си от нейната и целуна дланите й, така както бе целунал устните й, намирайки меката, чувствителна точка в центъра им. Тя отпусна глава настрани, докато той бе зает с тази толкова еротична милувка, и зарови носа си в гъстата му тъмна коса.
Отново зацелува устните й, като се извиваше и търкаше тяло в нейното. Зърната на гърдите й веднага се втвърдиха, разкривайки копнежа й по него.
— Да, да — прошепна тя. Грант леко се отдръпна, за да я погледне.
До болка бавно той спусна ръце надолу до гърдите й и плътно ги притисна под горещите си пръсти. После премести ръцете си от двете страни на гърдите й, побутна ги една към друга и се наведе, за да зарови глава в уханната им мекота. Мъжът вдишваше дълбоко, сякаш този аромат му даваше жизнени сили.
— Искам да те видя без нищо по теб — каза той, изправяйки се отново. — Знам, че гола си красива. Усещам с пръсти колко си красива… — Когато бавните кръгови движения на палците му изтръгнаха още по-възбудена реакция от едрите й гърди, отново повтори: — Красива.
Леко я отдръпна от полицата, обсипвайки я с омайно страстни целувки. Ръцете му се плъзваха в задните джобове на дънките и той притисна дупето й, като я придърпа още по-силно към твърдата си мъжественост.
— Пъхни ръцете си под пуловера ми.
Тя плъзна ръце от кръста към средата на гърба му и опипа гладките твърди мускули.
— Горещ си. — Думите й бяха уловени от отворената му уста. Езикът му докосна ъгълчетата на устните и трапчинките й.
— Докосни ме отпред.
Шели се поколеба само за миг, преди да премести едната си ръка на гърдите му. С опипващи движения, насърчавани от огнените му целувки, тя изучаваше покритата с косъмчета кожа на корема и гърдите му. Грант дишаше тежко.
— Искам да съм вътре в теб — каза той с измъчена въздишка. — Дълбоко. Заобиколен от теб.
Тя повтори въздишката му, гърчейки пръсти в гъстите косми около пъпа му, и отвърна на пламенната му целувка. Той се отърка о нея предизвикателно и Шели му отвърна.
В първия момент си помисли, че примигващите светлини са плод на замайването й. После двамата едновременно осъзнаха, че това е сигналът, че библиотеката затваря след пет минути.
Разтреперани и без дъх, те се отдръпнаха един от друг. Той хвана ръката, която бе под пуловера му, и я погали, притискайки я към кожата си. После я издърпа, приближи я до устните си и целуна връхчетата на пръстите й.
— По-добре да тръгваме — каза тя колебливо, когато лампите отново примигнаха.
Те бързо се върнаха до тяхната маса. Шели плъзна крака в обувките си, докато събираше учебниците. Бързо слязоха по стълбите. Когато стигнаха до долния етаж, се смееха на положението, в което бяха попаднали.
— Мистър Чапмън, виждам, че за малко щяха да ви заключат…
Гласът на жената заглъхна, когато видя Шели редом с Грант. Шели разпозна преподавателката, която бе присъствала на сбирката на факултета по политология, тази, която се бе смяла на шегата на Грант, която не можеше да откъсне поглед от него.
Тя забеляза, че двамата са зачервени и разрошени. Също без съмнение бе видяла и подутите от целувки устни на Шели. Усмихнатото изражение на преподавателката бе изместено от явно неодобрение.
— Лека нощ — каза Грант забързано и побутна Шели за лакътя към вратата, където служителката чакаше да заключи.
— Лека нощ, мистър Чапмън — отвърна жената с обвинителен тон.
На Шели й се искаше земята да се разтвори и да я погълне. Объркана от чувствената възбуда на момента, тя временно си бе позволила да забрави как една връзка между тях двамата ще изглежда в очите на всички останали. Сега, когато бе принудена да се върне на земята, всичко отново й проблесна. За такава връзка не можеше да става и дума. Тя самата щеше да изглежда лесна плячка. Хората щяха да я възприемат като новата играчка на професора грешник. Той щеше да бъде отхвърлен от неодобрението на колегите си.
Веднага щом стигнаха до паркинга пред сградата, Шели се отправи към колата си.
— Лека нощ, Грант — каза тя, издърпвайки ръката си.
— Шели…? Почакай! — извика той след отдалечаващата се фигура. После я стигна, сграбчи ръката й и завъртя младата жена към себе си. — Какво става сега?
— Нищо — каза тя, извивайки ръката си, за да се отскубне от пръстите му.
— Как ли пък не. — Той мина напред и препречи пътя й. — Кажи ми какво се случи между третия етаж и вра… О, да — мис Елиът ни видя заедно. За това ли се притесняваш?