Щом чужденецът зърна поляка, изтича към него, хвана го за ръка и го заведе при биволицата. Скандинавецът бе усмихнат до уши. Той хвана биволицата за опашката, сетне й издърпа ушите, показа на нашия черказец къде й е вимето и как от него излиза мляко, показа му също така къде са подковите на добичето и с мимики и жестикулации му обясни, че то, както върви, си прегъва краката в коленете и макар че има зъби, не хапе. Пак по същия начин обясни и за какво служи опашката на животното. Нашият поляк гледаше чужденеца и мислеше за себе си: „Сигурно съм слънчасал, ако не съм слънчасал, на̀!“
След туй двамата тръгнаха към Черказки и докато стигнат селото, работата се изясни. Скандинавецът открил биволицата, щом слязъл от автомобила, фотографирал я, на нея това много й харесало, и на него биволицата му харесала, вървял все подире й, тя се изкъпала в реката, после отишла да яде трева, после влязла при зелките и тук напълно се сприятелили, защото почнал да й носи зелки и както сам полякът видял с очите си, бил натрупал цяла планина със зелки. Това напълно покорило биволицата и тя му разрешила да я хване за опашката, да види къде й е млякото и т.н.
Когато влязоха в селото, ги срещнаха жените и казаха на поляка, че сега пък скандинавката и мъжете били изчезнали. Те търсили в кладенците и после пропаднали някъде, жените преобърнали селото, но не ги намерили. „Те са изчезнали в полето — каза полякът, — сега ще ги открия къде са, вие само пазете скандинавеца!“
Той си нарами пушката и тръгна отново към полето съсредоточен върху своята отговорна и трудна работа.
3
Времето, потребно за намиране на скандинавката и на черказците, отдавна изтече, а още никого нямаше. Скандинавецът помпаше своите автомобилни гуми, защото децата им бяха изпуснали въздуха. Жените се посъветваха и решиха да си потърсят мъжете, може наистина нещо лошо да се случило. Те тръгнаха вкупом и не вървяха много — откриха ги край реката. В реката се къпеше скандинавката, бяла като слънце. Черказци верблюдеха на брега, правеха й компания и слънчасваха на нейното слънце. И полякът бе там, подпрян на своята пушка…
Така всички бяха намерени и по пътя мъжете викаха на жените, че не трябва чак толкова да мърморят, какво има тук за мърморене! Трябва да се разбираме, да разбираме и другите, а да не им се сърдим, защото този чужденец, скандинавецът, е северен човек, все снегове и ледове са в Скандинавия, всичко е бяло и изведнъж от това бяло той видял една черна биволица и тръгнал подире й.
Винаги е така, когато северен човек види южна биволица и не само ще върви по петите й, ами и зелки ще й наскубе. Черказци си говореха още и се съгласиха, че е хубаво туй, гдето България е страна на международния туризъм, и че село Черказки е в центъра на България. Следователно и черказци като център на международния туризъм трябва да съдействуват за неговото развитие, а не да му пречат, в какъвто смисъл се изказват жените.