Майсторът строител
Тор заминал на изток да се бие с великаните. В Асгард било по-спокойно без него, но и нямало кой да го защитава. Това се случило в началото, скоро след споразумението за мир между асите и ваните, когато боговете все още изграждали дома си и Асгард не бил защитен.
— Не можем винаги да разчитаме на Тор — казал Один. — Имаме нужда от закрила. Ще дойдат великани. Ще дойдат тролове.
— Ти какво предлагаш? — попитал Хеймдал, пазителят на боговете.
— Стена — отговорил Один. — Достатъчно висока, за да спре ледените великани. Достатъчно дебела, така че и най-силният трол да не може да я събори и да премине през нея.
— За изграждането на такава стена, толкова висока и толкова дебела, ще ни трябват много години — казал Локи.
Один кимнал в знак на съгласие.
— И въпреки това такава стена ни е нужна — повторил той.
На следващия ден в Асгард дошъл непознат. Той бил висок мъж, облечен като ковач, а зад него тежко пристъпвал кон — огромен сив жребец с широк гръб.
— Казват, че ви трябва стена — заявил непознатият.
— Продължавай — подканил го Один.
— Аз мога да ви я построя — казал мъжът. — Ще я построя толкова висока, че и най-големият великан няма да може да я прескочи. И толкова дебела, че и най-силният трол няма да може да я разбие и да премине през нея. Мога да я построя толкова хубаво, слагайки камък върху камък, че и мравка няма да успее да намери местенце, през което да се промуши. Ще ви построя стена, която ще издържи хиляди и хиляди години.
— За да се построи такава стена, ще трябва много време — обадил се Локи.
— Няма такова нещо — отговорил непознатият. — Ще я построя за три сезона. Утре е първият ден на зимата. Ще ми трябват само една зима, едно лято и още една зима, за да я построя.
— И ако можеш да го направиш, какво ще искаш в замяна? — попитал Один.
— Не искам много за това, което предлагам — казал мъжът. — Само три неща. Първо, искам прекрасната богиня Фрея за жена.
— Не е малко — отвърнал Один. — И няма да се учудя, ако Фрея има собствено мнение по въпроса. Кои са другите две неща?
Непознатият се усмихнал самонадеяно.
— Ако ви построя стената, искам ръката на Фрея, а също така искам и слънцето, което грее на небето през деня, както и луната, която ни дава светлина през нощта. Тези три неща ще ми дадете, ако построя стената, която искате.
Боговете погледнали към Фрея. Тя не казвала нищо, но устните ѝ били свити, а лицето ѝ било пребледняло от гняв. На шията ѝ се виждала огърлицата на Бризингите, която греела на гърдите ѝ като северното сияние, а косата ѝ била завързана със злато, което блестяло почти толкова, колкото и самата коса.
— Излез и почакай отвън — казал Один на непознатия. Мъжът тръгнал, но първо попитал къде може да намери храна и вода за жребеца си, който наричал Свадилфари, което значело „този, чието пътуване е неуспешно“.
Один се почесал по челото, а след това се обърнал и огледал всички богове.
— Е? — попитал той.
Боговете започнали да говорят.
— Тишина! — извикал Один. — Един по един!
Всеки от боговете и богините имал мнение и всички те мислели едно и също — че Фрея, слънцето и луната били прекалено важни и прекалено ценни, за да ги дадат на един непознат, та дори и да можел да им построи за три сезона стената, която им била нужна.
Фрея мислела и още нещо. Според нея мъжът трябвало да бъде набит заради нахалството му, а след това изхвърлен от Асгард и изпратен да си върви по пътя.
— И така — започвал Один, бащата на всички, — решихме. Ще отговорим „не“.
От ъгъла на залата се чуло сухо покашляне. Било от покашлянията, чиято цел е да привлекат внимание, и боговете се обърнали да видят кой кашля. Открили, че гледат към Локи, който се бил втренчил в тях и се усмихнал, вдигнал пръст, сякаш има да им разкрие нещо важно.
— Струва си да изтъкна, че пренебрегвате нещо огромно — казал той.
— Не мисля, че сме пропуснали каквото и да било, размирнико сред боговете — отговорила остро Фрея.
— Забравяте, че онова, което предлага да направи непознатият, е направо невъзможно. Никой на света не би могъл да построи стена толкова висока и толкова дебела като тази, която той описва, и да я завърши за осемнадесет месеца. Нито великан, нито бог може да направи това, а какво остава за обикновен смъртен. Готов съм да заложа главата си, че е така.
При тези думи всички богове кимнали и изсумтели, и изглеждали впечатлени. Всички, освен Фрея, която изглеждала разгневена.