След това боговете отишли в залата си за празненства и започнали да се веселят, но Фрея не се смеела. Преди зазоряване заваляло, паднала лека покривка от снежинки, предвестник на дълбокия сняг, който щял да дойде по-късно през зимата.
Хеймдал, който виждал всичко, приближаващо се към Асгард, и който не пропускал нищо, събудил боговете в тъмнината. Събрали се пред рова, изкопан от непознатия предишния ден. В настъпващата зора те наблюдавали как строителят идва към тях, пристъпвайки до коня си.
Конят бавно теглел няколко блока гранит, толкова тежки, че шейната оставяла дълбоки коловози в черната земя.
Когато видял боговете, мъжът махнал с ръка и весело извикал „Добро утро“. Посочил към изгряващото слънце и намигнал на боговете. След това отвързал коня си и го оставил да пасе, докато той самият се заел да издърпа първия от гранитните блокове в изкопания вече ров, който бил готов за камъните.
— Конят наистина е силен — казал Балдур, най-красивият от асите. — Нито един нормален кон не би могъл да тегли толкова тежки камъни.
— По-силен е, отколкото си представяхме — добавил Квазир, мъдрият.
— А — рекъл Локи. — Конят скоро ще се умори. Това е първият ден, в който работи. Няма да може да тегли толкова много камъни всяка нощ. А и идва зима. Снеговете ще са дълбоки и дебели, виелиците ще са заслепяващи и пътят към планината ще е труден. Няма защо да се тревожим. Всичко върви по план.
— Толкова те мразя — казала Фрея, която стояла до Локи, без да се усмихва. Тя не останала да гледа как в ранното утро непознатият поставя основите на стената, а се върнала в Асгард.
Всяка вечер строителят, конят и празната шейна тръгвали към планината. Всяка сутрин се връщали и конят теглел нови двадесет гранитни блока, всеки от тях по-голям от най-високия човек.
Всеки ден стената растяла и до вечерта ставала по-голяма и по-внушителна, отколкото била по-рано.
Один извикал боговете при себе си.
— Стената расте бързо — казал той. — А ние се заклехме с ненарушима клетва, клетва пред гривната и оръжието, че ако завърши стената навреме, ще му дадем слънцето, луната и ръката на прекрасната Фрея.
Квазир, мъдрият, казал:
— Нито един човек не може да направи това, което прави този строител. Подозирам, че не е човек, а нещо друго.
— Великан — обадил се Один. — Може би.
— Само ако Тор беше тук — въздъхнал Балдур.
— Тор се бие с тролове на изток — казал Один. — Но дори и да се върне, клетвата ни е строга и ненарушима.
— Станали сме като старици, които се тревожат напразно — опитал се да ги успокои Локи. — Строителят не може да свърши стената преди първия ден на лятото дори и да е най-силният великан на земята. Невъзможно е.
— Иска ми се Тор да беше тук — обадил се Хеймдал. — Той щеше да знае какво да направим.
Паднал дълбок сняг, но той не пречел на строителя на стената, нито забавял коня му Свадилфари. Сивият жребец теглел натоварената догоре с камъни шейна през преспи и виелици нагоре по стръмни хълмове и отново надолу през заледени клисури.
Дните започнали да нарастват.
Всяка сутрин зората идвала все по-рано. Снеговете започнали да се топят и калта, която се показала под тях, била гъста и тежка, кал, която полепва по ботушите и те дърпа надолу.
— Конят никога няма да може да тегли камъните през калта — казал Локи. — Те ще затъват, а той ще започне да се препъва.
Но Свадилфари пристъпвал уверено и упорито дори и през най-гъстата и лепкава кал и докарвал камъните до Асгард, въпреки че шейната била толкова тежка, че оставяла дълбоки нарези по склоновете. Строителят вече вдигал камъните на стотици метри, поставяйки всеки от тях на мястото му.
Калта изсъхнала, разцъфтели пролетни цветя — жълт подбел и бели горски анемонии — и стената, която непознатият издигал около Асгард, ставала величествена и внушителна. Когато я завършел, щяла да е недостъпна — нито великан, нито трол, джудже или смъртен щял да успее да премине през такава стена. А непознатият продължавал да я строи все така в добро настроение. Нито той, нито конят му се интересували дали вали сняг, или дъжд. Всяка сутрин те докарвали камъни от планината и всеки ден строителят подреждал тези гранитни блокове върху предишния ред.
Вече настъпил последният ден от зимата и стената била почти завършена.
Боговете седнали на троновете си в Асгард и започнали да говорят.
— Слънцето — казал Балдур. — Дадохме слънцето.
— Поставихме луната в небето, за да отброява дните и седмиците в годината — казал мрачно Браги, богът на поезията. — Сега няма да има луна.