Конете бягали заедно през ливадата в златната светлина на залеза, сивият кон и кафявата кобила, с блеснали в пот хълбоци. Било почти като танц.
Строителят плеснал силно с ръце, изсвирил и извикал Свадилфари по име, но жребецът не му обърнал внимание.
Строителят хукнал, за да хване коня и да го накара да се вразуми, но кафявата кобила като че ли разбрала намерението му, затова забавила ход и потъркала ушите и гривата си в главата на жребеца, а след това препуснала към гората, сякаш я гонят вълци. Свадилфари побягнал след нея и след малко и двата коня изчезнали в сенките на леса.
Строителят изругал, изплюл се и зачакал Свадилфари да се върне.
Сенките се удължили, но той не дошъл.
Строителят се върнал при шейната. Погледнал към гората. След това плюл на ръцете си, хванал въжетата и започнал да тегли шейната през покритата с трева и пролетни цветя ливада към кариерата в планината.
Не се върнал на зазоряване. Когато се появил в Асгард, теглейки шейната след себе си, слънцето вече било високо в небето.
В шейната имало десет каменни блока, всичко, което можел да докара, и той теглел и дърпал, и проклинал камъните, но с всяко дърпане се приближавал все повече към стената.
Прекрасната Фрея стояла на портите и го наблюдавала.
— Имаш само десет каменни блока — казала му тя. — Ще ти трябват два пъти повече, за да завършиш стената ни.
Строителят не казал нищо. Той продължил да тегли блоковете към недовършената порта с непроницаемо изражение. Вече не се усмихвал, нито намигал.
— Тор се връща от изток — казала му Фрея. — Скоро ще е при нас.
Боговете на Асгард излезли, за да гледат как строителят тегли камъните към стената. Те застанали около Фрея, сякаш да я защитят.
Отначало наблюдавали мълчаливо, а после започнали да се усмихват, да се кискат и да подвикват.
— Ей! — извикал Балдур. — Ще получиш слънцето само ако завършиш стената. Мислиш ли, че ще отнесеш слънцето със себе си у дома?
— Луната също — добавил Браги. — Колко жалко, че конят ти не е при теб. Той щеше да докара всички камъни, които са ти нужни.
И боговете започнали да се смеят.
Тогава строителят оставил шейната. Изправил се пред боговете.
— Вие си послужихте с измама! — казал той, а лицето му било алено от усилията и от гняв.
— Не сме те измамили — отговорил Один. — Не повече отколкото ти измами нас. Мислиш ли, че щяхме да ти позволим да строиш стената ни, ако знаехме, че си великан?
Строителят вдигнал с едната си ръка голям камък и ударил с него друг, счупвайки гранитния блок на две. Обърнал се към боговете с двете половини от камъка в ръцете си и вече бил двадесет, тридесет, петдесет фута висок. Лицето му било изкривено и сега не приличал на кроткия и спокоен непознат, който пристигнал в Асгард преди един сезон. В този миг лицето му изглеждало като гранитното лице на скала, изкривено и изсечено от гняв и омраза.
— Аз съм планински великан — казал той. — А вие, боговете, сте само едни измамници и подли клетвопрестъпници. Ако конят ми все още беше с мен, сега щях да довършвам стената ви. И в замяна на това щях да взема прекрасната Фрея, слънцето и луната. И щях да ви оставя тук в тъмнина и студ, без да имате дори и красота, която да ви радва.
— Не сме нарушавали никаква клетва — казал Один. — Но и никаква клетва не може да те защити от нас сега.
Планинският великан изревал гневно и се втурнал към боговете, хванал по един огромен гранитен камък в ръцете си като тояга.
Боговете се отдръпнали и едва сега великанът видял кой стои зад тях. Огромен, мускулест бог с червена брада и с железни ръкавици, хванал каменен чук, с който замахнал само веднъж. Пуснал чука, когато бил насочен към великана.
Щом той полетял от ръката на Тор, от ясното небе проблеснала светкавица, последвана от глухия тътен на гръмотевица.
Планинският великан видял как, докато лети към него, чукът бързо става все по-голям, а след това не видял нищо никога вече.
Боговете довършили сами стената, въпреки че им трябвали много седмици, за да изсекат и докарат в Асгард последните десет блока от кариерите високо в планината и да ги поставят отгоре на портата. Те не били така добре издялани, нито прилягали толкова плътно, както блоковете на майстора строител.