Може би така биха изглеждали митовете на Древна Гърция или Рим, ако единствените оцелели истории за техните богове и полубогове бяха само тези за делата на Тезей и Херкулес.
Изгубили сме толкова много.
Има много скандинавски богини. Знаем имената и някои от качествата и уменията им, но историите, митовете и ритуалите не са достигнали до нас. Иска ми се да можех да разкажа за Еир, защото тя била лечителката на боговете, за Льофън Утешителката, която била скандинавската богиня на брака, или за Сьофън, богинята на любовта. Да не говорим за Вор, богинята на мъдростта. Мога да си представя някои неща, но не мога да разкажа историите им. Те са изгубени, изчезнали или забравени.
Положих всички усилия да разкажа тези митове колкото може по-точно и колкото може по-интересно.
Има подробности в историите, които понякога си противоречат. Но се надявам, че успяват да нарисуват картината на онзи свят и онези времена. Докато ги преразказвах, се опитвах да си представя, че съм в онази епоха и в земите, където са били измислени. Че разказвам може би през дългите зимни нощи под светлините на северното сияние или седнал отвън в късните часове, буден в безкрайните дни в средата на лятото, с хора наоколо, които искат да разберат какво още е направил Тор и какво е била дъгата, и как да живеят живота си, и откъде идва лошата поезия.
Когато завърших историите и ги прочетох една след друга, бях изненадан, че ги усещам като пътуване от леда и огъня — с тях започва вселената към огъня и леда, с които идва краят на света. По пътя срещаме персонажи, които ще познаем, ако ги видим, като Локи, Тор и Один, и такива, за които искаме да узнаем още толкова много (любимата ми от всички тези е великанката Ангрбода, жената на Локи, която ражда неговите деца чудовища и която присъства като дух, след като Балдур е убит).
Не се осмелих да се върна към разказвачите на скандинавски митове, които обичах, към хора като Роджър Ланселин Грийн и Кевин Кросли-Холанд и да прочета отново техните истории. Вместо това прекарах много време с различни преводи на Прозаичната Еда на Снори Стурлсон и със стиховете на Поетичната Еда, думи, дошли отпреди повече от деветстотин години, избирайки историите, които искам да преразкажа, и начините, по които искам да ги разкажа, като преплитах версии на митовете от поезията и прозата. (Начинът, по който съм разказал за посещението на Тор при Химир например, е комбинация, която започва с Поетичната Еда и след това добавям детайли от риболовното приключение на Тор от версията на Стурлсон.)
Изпокъсаният ми екземпляр на „Речник на скандинавската митология“ на Рудолф Симек, преведен от Анджела Хол, беше наистина безценен източник на информация и познания, с който непрекъснато се консултирах.
Огромна благодарност на старата ми приятелка Алиса Куитни за редакторската ѝ помощ. Тя беше прекрасен консултант, винаги готова да изрази мнението си, откровена, тактична, здравомислеща и интелигентна. Тя ме насърчи да напиша тази книга преди всичко с желанието си да прочете следващата история, и ми помогна да намеря време да го направя. Безкрайно съм ѝ благодарен. Благодаря на Стефани Монтий, чийто орлов поглед и познанията ѝ за скандинавския свят уловиха няколко неща, които може би щях да пропусна. Благодаря и на Ейми Чери от Нортън, която предложи да преразкажа някои митове на един обяд за рождения ми ден преди осем години и която, като се има предвид всичко, беше един от най-търпеливите редактори на света.
Всички грешки, погрешни заключения и странни мнения в тази книга са мои и само мои и не бих искал някой друг да бъде обвиняван за това. Надявам се, че съм преразказал историите така, както съм ги прочел, но въпреки това в разказването им имаше и творчество, и огромна радост.
Това е радостта на митовете. Удоволствието идва от факта, че ги разказваш ти — нещо, което горещо ви препоръчвам да направите и вие, читателите на тази книга. Прочетете историите, а след това ги направете свои собствени и в някоя тъмна и студена зимна вечер или някоя лятна нощ, когато слънцето не залязва, разкажете на приятелите си какво се е случило, когато бил откраднат чука на Тор, или как Один получил медовината на поезия за боговете…
Нийл Геймън, Лисън Гроув, Лондон, май, 2016
Скандинавска митология
Играчите
В скандинавската митология съществуват много богове. В тази книга ще се срещнете с доста от тях. По-голямата част от историите обаче се отнасят за двама от боговете — Один и Тор, а също и за кръвния брат на Один, ледения великан на име Локи, който живее с асите в Асгард.