Сред клоните на дървото живее катерицата Рататоск. Тя пренася клюки и съобщения от страшния Нидхог, който яде трупове, до орела и обратно. Катерицата разказва лъжи и на двамата и се радва, когато те се гневят.
По огромните клони на дървото на живота пасат четири елена, които поглъщат и листата, и кората му. В основата на дървото има безброй змии, които гризат корените.
По дървото на живота може да се катерите. Точно на него увиснал Один, принасяйки се в жертва, като превърнал дървото в бесилка, а себе си в бога на бесилката.
Боговете не се катерят по дървото на живота. Те отиват от един към друг от световете по Бифрост, моста дъга. Само боговете могат да вървят по дъгата, а ако някой леден великан или трол се опита да се изкачи по нея, за да стигне в Асгард, тя ще изгори краката му.
Ето кои са и деветте свята:
Асгард, домът на асите. Тук е домът и на Один.
Алфхейм, където живеят светлите елфи. Те са красиви като слънцето или звездите.
Нидавелир, който понякога се нарича Сварталфхейм, където в недрата на планините живеят джуджетата (известни още като тъмните елфи) и създават своите невероятни творения.
Мидгард, който е светът на хората, мъже и жени, и където живеем ние.
Йотунхейм, където бродят и живеят ледените великани и планинските великани и където са замъците им.
Ванахейм, където живеят ваните. Асите и ваните са богове, обединени с мирни договори, и много от боговете на ваните живеят в Асгард с асите.
Нифлхейм, мрачният свят на мъглите.
Муспел, светът на пламъците, където чака Суртур.
А също и мястото, наречено на името на своята владетелка Хел, където отиват мъртвите, които не са загинали геройски в битка.
Последният корен на дървото стига до един извор в Асгард, дома на боговете, където живеят асите. Боговете се събират тук всеки ден и тук ще се съберат и в последните дни, преди да се отправят към последната битка, когато настъпи Рагнарьок. Изворът се нарича Урд.
Три сестри, три красиви девойки — норните, се грижат за извора и затова корените на Игдрасил винаги трябва да са покрити с влажна пръст и добре поддържани. Кладенецът принадлежи на Урд, която е съдба и участ. Тя е миналото ни. С нея е Верданди, чието име значи „който се случва“, и нейно е настоящето, както и Скулд, чието име значи „това, което е определено“, и нейното царство е бъдещето.
Норните решават какво ще се случи в живота ни. Има и други, не само тези три. Норни великани и норни елфи, норни джуджета и норни вани, добри и лоши норни и те решават каква ще е съдбата на всекиго. Някои норни дават на хората добър живот, а други ни дават труден или кратък, или живот с неочаквани обрати.
Те определят живота ни там, до кладенеца на Урд.
Главата на Мимир и окото на Один
В Йотунхейм, където живеят великаните, се намира изворът на Мимир. Той идва от дълбините на земята и храни Игдрасил, дървото на живота. Мимир, мъдрият, пазителят на паметта, знае много неща. Неговият извор е мъдростта и в началото на света той пиел от него всяка сутрин, като потапял рога на име Гялерхорн във водата и го пресушавал.
Много, много отдавна, когато световете били в началото си, Один си сложил шапката и дългото наметало и предрешен като пътешественик, с риск за живота си преминал през земята на великаните, за да стигне до Мимир и да търси мъдрост.
— Една глътка вода от извора ти, чичо Мимир — казал Один. — Само това искам.
Мимир поклатил глава. Никой, освен него самия не пиел от извора. Не казал нищо — онези, които мълчат, рядко правят грешки.
— Аз съм ти племенник — настоял Один. — Майка ми Бестла е твоята сестра.
— Това не е достатъчно — отговорил Мимир.
— Само една глътка. Ако пия от твоята вода, Мимир, ще стана мъдър. Кажи какво искаш в замяна.
— Искам окото ти — отговорил Мимир. — Окото ти в езерото.
Один не попитал дали се шегува. Пътуването през страната на великаните, за да стигне до извора на Мимир, било дълго и опасно. Съгласен бил да рискува живота си, за да стигне до него. Готов бил да направи много повече от това заради мъдростта, която търсел.
Изражението му било непоколебимо. Казал само:
— Дай ми нож.
След като направил каквото трябвало, той сложил внимателно окото си в езерото. То се втренчило в него от водата. Один напълнил Гялерхорн с вода от извора на Мимир и го вдигнал към устните си. Водата била студена. Изпил я цялата. Изпълнила го мъдрост. Само с едното си око вече виждал по-далече и по-ясно, отколкото с две.