Но понеже Андре-Луи бе най-скъпият приятел на Филип — почти като брат, — младият семинарист преди всичко потърси него. Завари го да закусва сам в дългата обедна стая на Рабуйе с нисък таван и бяла ламперия и след като го прегърна, оглуши го с изобличения по адрес на мосьо-дьо Ла Тур д’Азир.
— Чух го вече — каза Андре-Луи.
— Говориш така, като че ли случката не те е изненадала — укори то приятелят му.
— Нищо зверско не може да ме изненада, когато е извършено от звяр. А Ла Тур, д’Азир е звяр, то е известно на всички. Толкова по-глупаво от страна на Мабе да краде негови фазани. Трябвало е да краде от някой друг.
— Само това ли ти можеш да кажеш?
— Какво друго може да се каже? Смятам, че имам практичен ум.
— Другото, което може да се каже, възнамерявам да кажа на кръстника ти мосьо дьо Керкадиу. Ще потърся от него правосъдие.
— Срещу мосьо дьо Ла Тур д’Азир? — Андре-Луи повдигна вежди.
— Защо не?
— Скъпи мой наивнико Филип, гарван гарвану око не вади.
— Не си справедлив спрямо кръстника си. Той е милостив човек.
— О, милостив, колкото ти душа иска. Но това не е въпрос на милосърдие. Това е въпрос на ловни закони.
Мосьо дьо Вилморен вдигна от възмущение дългите си ръце към небето. Беше висок, слаб младеж, една-две години по-млад от Андре-Луи, много скромно облечен в черно, както прилича на семинарист, с бели маншети и яка и със сребърни закопчалки на обувките. По грижливо прибраната му коса нямаше следи от пудра.
— Говориш като адвокат! — избухна той.
— Естествено. Но не ми се сърди напразно заради това. Кажи ми какво искаш да направя?
— Искам да дойдеш с мен при мосьо дьо Керкадиу и да упражниш влиянието си, за да получим правосъдие. Предполагам, че искам твърде много.
— Скъпи Филип, готов съм да дам живота си, за да ти услужа. Предупреждавам те, че това е напразен опит, но дай ми време да довърша закуската и ще бъда на твое разположение.
Мосьо дьо Вилморен се отпусна на широко кресло пред добре почистената камина, където весело гореше огън от струпани борови дървета. И докато чакаше, заразправя на приятеля си последните новости за събитията в Рен. Млад, пламенен, възторжен и вдъхновен от идеалите на утопистите5, той страстно осъждаше бунтовното становище на привилегированите съсловия.
Андре-Луи, който вече много добре знаеше каква насока вземат настроенията в редиците на една класа, в чиито обсъждания участвуваше като представител на благородник, съвсем не се изненада от това, което чу. Мосьо дьо Вилморен го влудяваше мисълта, че неговият приятел явно отказваше да сподели собственото му възмущение.
— Не виждаш ли какво значи това? — възкликна той. — Като не се подчиняват на краля, благородниците разклащат самите устои на трона. Не им ли е ясно, че собственото им съществуване зависи от него, че ако тронът се сгромоляса, смазани ще бъдат те, които стоят най-близко до него? Не го ли виждат това?
— Изглежда, не го виждат. Те са само управляващи класи, а аз никога не съм чувал за управляващи класи, които да имат очи за нещо друго освен личната си изгода.
— Там е нашата болка! Точно това ще променим.
— Ще премахнете управляващите класи? Интересен експеримент. Предполагам, че такъв е бил първоначалният план на създателя и може би той е щял да сполучи, ако не е бил Каин6.
— Това, което ще направим — заяви мосьо дьо Вилморен, като се мъчеше да сдържи раздразнението си, — ще бъде да предадем управлението в други ръце.
— И вие мислите, че с това ще се промени нещо?
— Сигурен съм, че ще се промени.
— А! Предполагам, че сега, в най-ниския духовен сан, вече си получил доверието на всевишния. Той трябва да ти е доверил намерението си да промени установения ред на човечеството.
Хубавото аскетично лице на мосьо дьо Вилморен се помрачи.
— Ти богохулствуваш, Андре — укори той приятеля си.
— Уверявам те, че го казвам напълно сериозно. За да се направи това, за което ми загатваш, ще е необходима направо божия намеса. Трябва да промените човека, а не системите. Можете ли ти и нашите самохвални приятели от Ренския литературен клуб или кое да е друго учено дружество във Франция да изнамерите никога още неопитвана система на управление? Положително не. А могат ли те да кажат за коя да е опитана система, че е завършила с нещо друго освен неуспех? Драги ми Филип, бъдещето може да се предскаже със сигурност само в миналото. Ab actu ad posse valet consecutio7. Човекът никога не се променя. Той е винаги ненаситен, винаги користолюбив, винаги подъл. Говоря за човека като едно общо цяло.
— Нима твърдиш, че не е възможно да се подобри съдбата на хората? — подхвърли му предизвикателно мосьо дьо Вилморен.
5
Идеали на утопистите — неосъществими фантастични образи на идеален обществен строй — учение без реална основа.
7
Ab actu ad posse valet consecutio (лат.) — за да се стигне от действието до моженето, важна е последователността.