Той възхвали силата и блясъка на речта, която бяха чули от колегата си Моро. Но най-много възхвали мъдростта й. Думите на Моро били за тях изненада. Досега никога не били го познавали освен като настървен критик на техните проекти за реформи и обновление, а съвсем наскоро чули, не без опасения, за назначаването му като делегат на един благородник в Бретанските щати. Но те знаели обяснението за промяната. Тя настъпила в резултат на убийството на скъпия им колега Вилморен. Чрез това зверско деяние Моро най-сетне прозрял в истинските му размери влиянието на злия дух, който те се заклели да прогонят от Франция. А днес Моро се показал като най-смелият между тях апостол на новата вяра. Той им посочил единствения трезв и разумен път. Примерът, който заел от естествознанието, бил извънредно подходящ. На първо място трябвало да се съберат на глутница като вълците, а за да бъдат сигурни, че всички хора в Бретан ще постъпят по същия начин, да изпратят веднага делегат в Нант, който вече е доказал, че е истинското средище на бретонските сили. Оставало само да определят този делегат и Льо Шапелие ги прикани да сторят това.
Андре-Луи, седнал на пейка до прозореца и измъчван до известна степен от реакцията, слушаше слисан този поток от красноречие.
Когато аплодисментите стихнаха, той чу един глас да възкликва?
— Предлагам да определим за делегат нашия водач Льо Шапелие.
Льо Шапелие вдигна изящно фризираната си глава, която бе оборил в размисъл, и всички видяха, че лицето му е бледо. Той нервно си играеше със златен лорнет.
— Приятели — заговори той бавно, — аз съм дълбоко благодарен за честта, която ми оказвате. Но с приемането й бих си присвоил чест, която по право принадлежи другиму. Кой би могъл да ни представи по-добре, кой заслужава повече да бъде наш представител, да говори на приятелите ни в Нант с гласа на Рен от героя, който днес вече издигна веднъж тъй несравнимо гласа на този велик град? Удостоете с честта да говори от ваше име този, комуто тя принадлежи: Андре-Луи Моро.
Изправил се в отговор на бурята от аплодисменти, с които бе посрещнато това предложение, Андре-Луи се поклони и веднага прие.
— Така да бъде — каза той просто. — Може би е редно да довърша, каквото съм започнал, макар и да съм също на мнение, че Льо Шапелие би бил по-достоен представител. Ще тръгна довечера.
— Ще тръгнеш още сега, момчето ми — заяви Льо Шапелие и му изложи това, което един строг ум би сметнал за истинска подбуда на великодушие. — След всичко, което се случи, за теб не е безопасно да останеш дори и един час в Рен. И трябва да заминеш тайно. Никой от вас да не издава, че той е заминал. Не бих искал да си навлечеш някаква беда, Андре-Луи. Но трябва да си изясниш риска, който поемаш, и ако искаш да останеш жив и да помагаш в борбата за спасението на измъчената ни родина, трябва да взимаш предпазни мерки, да се движиш тайно, да прикриваш дори самоличността си. Иначе мосьо дьо Ледигиер ще те пипне и това ще ти е краят.
VIII
OMNES OMNIBUS
Андре-Луи препусна от Рен, заплетен в по-голямо приключение, каквото не беше и сънувал, когато напусна глухото селце Гаврийак. Вечерта спря да пренощува в крайпътен хан, рано сутрин потегли отново и стигна в Нант скоро след пладне на другия ден.
Докато измина този самотен и дълъг път през еднообразните равнини на Бретан, сега най-скучни в зимната имт премяна, той има достатъчно време да премисли постъпките и положението си. От човек, проявявал досега чисто академичен, подчертано неблагосклонен интерес към новата философия на обществения живот и упражнил съобразителността си с тези нови схващания само както един фехтовач упражнява окото и ръката си с шпагата, без да си позволи някога да се излъже и да помисли, че двубоят е истински, сега се видя неочаквано в ролята на агентпровокатор на революцията, замесен в най-отчаяна революционна дейност. Той, представителят и делегатът на един благородник в Бретанските щати, бе станал едновременно и несъвместимо представител и делегат на цялото Трето съсловие на Рен.
Трудно е да се определи до каква степен в огъня на страстите и повлечен от потока на собствената си реч предишния ден бе навярно успял да измами сам себе си. Но сигурно е поне, че като си припомняше сега спокойно всичко, той не се самозалъгваше с нищичко по отношение на онова, което бе извършил. Цинично беше изложил пред слушателите си само едната страна на разисквания голям въпрос.
Но понеже установеният обществен ред във Франция беше такъв, че заграждаше мосьо дьо Ла Тур д’Азир със защитна стена и му предлагаше пълна неприкосновеност за това и всяко друго престъпление, което би пожелал да извърши, този обществен ред трябваше да понесе последиците за греховете си. В това Андре-Луи съзираше безспорно-оправдание.