— Моето име не му е известно, то няма никакво значение, аз съм гласът на народа и нищо повече. Върви!
Разсилният влезе, Андре-Луи зачака в сянката на високия, крепен от колони портал, а очите му току се плъзгаха да огледат тази гмеж от обърнати нагоре лица непосредствено в краката му.
Скоро председателят дойде, подир него дойдоха други и се стълпиха вън под портала, като се блъскаха от нетърпение да чуят новините.
— Вие сте пратеник от Рен?
— Аз съм делегат, изпратен от Литературния клуб на града да осведомя вас тука в Нант за това, което става.
— Името ви?
Андре-Луи позамълча.
— Може би колкото по-малко споменаваме имена, толкова по-добре.
Очите на председателя широко се разтвориха и го изгледаха сериозно. Той беше пълен и червендалест мъж, горд с парите си и самонадеян. Председателят се поколеба за миг. След това рече:
— Влезте в Камарата.
— С ваше позволение, мосьо, аз ще предам съобщението си от тука, от тези стъпала.
— От тука? — Големият търговец се намръщи.
— Моето съобщение е предназначено за хората от Нант, а от тука аз мога да говоря наведнъж пред най-голям брой нантски жители от всички съсловия; моето желание, както и желанието на тези, които представлявам, е колкото може повече хора да чуят съобщението направо от мен.
— Кажете ми, господине, вярно ли е, че кралят е разпуснал Щатите?
Андре-Луи го изгледа. Усмихна се, сякаш му се извиняваше, и посочи с ръка тълпата, която вече напрягаше очи, за да зърне този строен младеж, накарал да излязат при него председателят и повече от половината членове на Камарата, и която се досещаше вече с този чуден инстинкт на тълпите, че той е очакваният вестител.
— Повикайте господата от вашата Камара, мосьо — каза Андре-Луи, — и ще чуете всичко.
— Така да бъде.
Една дума и те наизлязоха и се струпаха на стъпалата, като оставиха свободно най-горното и един празен полукръг в средата.
Много бавно Андре-Луи излезе на така посоченото му място. Там застана, извисил се над насъбраните, свали шапка и запрати първата бомба от тази реч, която е историческа и бележи една от най-големите стъпки на Франция по пътя й към революцията.
— Граждани на великия град Нант, аз съм дошъл да ви повикам на оръжие!
В последвалото смълчаване — от изумление или по-скоро от уплаха — той ги огледа за миг, преди да подхване:
— Аз съм делегат на гражданите на Рен, натоварен да ви съобщя какво става и да ви подканя в този час, застрашаващ родината ни със смъртна опасност, да се вдигнете и да тръгнете да я защитите.
— Името! Твойто име! — извика един глас и в миг думите му бяха подети и от друг и накрая цялото множество поде този въпрос.
Андре-Луи не можеше да отговори на тази възбудена тълпа, както бе отговорил на председателя. Трябваше да се намери среден път и той сполучи:
— Името ми е Omnes Omnibus, всички за всички. Нека това да ви стигне засега. Аз съм глашатай, вестител, глас, нищо повече. Идвам да ви съобщя, че тъй като привилегированите класи, събрали се на заседание на Бретанските щати в Рен се противопоставиха на вашата воля… нашата воля… въпреки недвусмисления съвет, отправен им от: краля, негово величество е разпуснал Щатите.
Тълпата избухна в безумни възгласи на одобрение. Хората се смееха и крещяха, викове „Vive Ie roi!“40 ехтяха като гръмотевици. Андре-Луи чакаше и постепенно започнаха да забелязват неестествено сериозното му изражение и да недоумяват дали той не им носи и други вести. Малко по малко тишината се възстанови и най-после Андре-Луи можеше да продължи:
— Много бързате да се радвате. За нещастие благородниците с безочливото си високомерие решиха да не зачетат заповедта на краля за разтурянето и продължиха да заседават и да водят делата, както намерят за добре.
Мълчание на безкрайно смайване посрещна този смущаващ епилог на съобщението, прието с такъв възторг. Андре-Луи продължи след кратка пауза:
— Тъй че тези хора, които вече бяха въстанали против народа, въстанали против правосъдието и справедливостта, въстанали против самата човечност, сега са въстанали и против своя крал. Вместо да отстъпят поне малко от прекомерните привилегии — а те вече твърде дълго им носят благоденствие, — пред немотията на цял народ, господа благородниците предпочитат да се подиграват с авторитета на краля, да изложат самия крал на презрение. Те са решили да докажат, че във Франция няма друга върховна власт освен върховната власт на собственото им паразитно безделие.
Чу се лек ромон на одобрение, ала мнозинството от слушателите мълчаха и чакаха.