Не е необходимо да се разпростирам подробно върху последиците. Историята отбелязва как тази клетва, с която Omnes Omnibus закле гражданите на Нант, се превърна в гръбнак на официалния протест, който те съставиха и подписаха с хиляди. Не закъсняха много и резултатите от този мощен протест, който в края на краищата, би могло да се изтъкне, вече беше в съгласие с волята, изразена от самия суверен. Може ли някой да каже доколко е укрепил ръката на Некер, когато на двадесет и седмо число същия ноември той принуди Съвета да приеме най-важната и изчерпателна от всичките мерки, за които духовенството и благородниците бяха отказали да дадат съгласието си? На тази дата бе обнародван кралският декрет, предписващ делегатите, които ще се избират за Генералните щати, да бъдат поне хиляда на брой и депутатите от Третото съсловие да бъдат напълно представителни, като броят им възлиза на толкова, колкото са депутатите на духовенството и благородниците, взети заедно.
IX
ПОСЛЕДИЦИТЕ
Здрачаваше се, когато на следния ден завръщащият се Андре-Луи наближи Гаврийак. Понеже можеше да си представи каква шумотевица ще се вдигне за апостола на революцията, който призовал нантските жители на оръжие, искаше му се, доколкото е възможно, да укрие факта, че е бил в този крайморски град. Затова направи голяма обиколка, прекоси реката при Брюз, а после още веднъж при Шаван, за да приближи Гаврийак от север и създаде впечатлението, че се връща от Рен, където, както се знаеше, бе отишъл преди два дена.
На миля, миля и нещо от селото той зърна за първи път в гаснещата светлина човешка фигура на кон, която бавно идваше към него. Но й обърна повече внимание едва когато се доближиха на няколко разкрача един от друг и забеляза тази загърната с плащ фигура да се навежда напред и да се взира в него. И тогава почти в същия миг чу да му се обажда женски глас:
— Това си ти, Андре… най-после!
Андре-Луи дръпна поводите, леко изненадан, и бе Посрещнат от втори, нетърпеливо, тревожно зададен въпрос:
— Къде си бил?
— Къде съм бил, братовчедке Алин? Ами… обикалях света.
— Аз се разхождам по този път и те чакам още от обед — Тя говореше, задъхана от бързане да му обясни. — Тази сутрин един конен отряд стража пристигна изневиделица от Рен да търси теб. Те обърнаха наопаки замъка; и селото и най-после откриха, че трябва да се върнеш с кон, нает от „Бретон Арме“. Тогава се настаниха в хана да те чакат. Цял следобед съм пазила тука да те предупредя, та да не се хванеш в този капан.
— Скъпа Алин! Толкова много да се загрижиш и тревожиш заради мен!
— Остави това. То не е важно.
— Наопаки, то е най-важната част от всичко, което ми каза. Останалото не е важно.
— Не ти ли е ясно, че са дошли да те задържат? — попита го тя с нарастваща припряност. — Търсят те за подстрекаване към размирици и имат заповед за задържане от мосьо дьо Ледигиер.
— Подстрекаване към размирици? — повтори той и си помисли за случилото се в Нант. Не беше възможно да са научили за това в Рен и предприели стъпки в такъв кратък срок.
— Да, подстрекаване към размирици. Подстрекаването с тази твоя злобна реч в Рен в сряда.
— О, това ли! — отдъхна си той. — Пфу! — Нотката на облекчение би могла да й подскаже, ако беше по-внимателна, че трябва да го е страх от последиците на по-злостна постъпка, извършена по-после. — Че то не беше нищо!
— Нищо ли?
— Готов съм да допусна, че истинските намерения на тези господа от отряда не са били правилно разбрани. Най-вероятно те са дошли да ми поблагодарят от името на мосьо дьо Ледигиер. Аз възпрях хората, когато те се канеха да изгорят палатата и самия него вътре в нея.
— След като първо си ги насъскал да го направят. Предполагам, че те е дострашало от това, което си сторил. Ти си отстъпил в последния миг. Но си казал за мосьо дьо Ледигиер (ако са ни го предали правилно) неща, които той никога не ще прости.
— Разбирам — рече Андре-Луи и се замисли.
Но мадмоазел дьо Керкадиу бе вече обмислила всичко необходимо и будният й млад ум беше решил всичко, което трябваше да се извърши.
— Не бива да влизаш в Гаврийак — каза му тя, — трябва да слезеш от коня си и да ме оставиш да го взема. Аз ще го прибера в обора на замъка тази вечер. А по някое време утре преди обед, когато вече ще си доста далеч, ще го върна в „Бретон Арме“.
— О, но това не е възможно!
— Не е възможно ли? Защо?
— По няколко причини. Една от тях е, че не си помислила, какво ще стане с тебе, ако направиш такова нещо.