Мариса Мейър
Скарлет
Лунни хроники #2
Благодарности
Удивително е колко много хора трябват, за да може една книга да види бял свят. И тази не е изключение.
Преди всичко искам да благодаря на четиримата ми бета читатели за интелигентността, търпението, ентусиазма и изключителността им във всяко отношение: Дженифър Джонсън, Тамара Фелсингър, Меган Стоун-Бъргес и Уитни Фолконър, вие ме направихте по-добра в този занаят.
На моята редакторка, която ме подкрепя винаги, Лиз Шабла, както и на всички във „Фейуел и Френдс“, благодаря ви за това, че превърнахте всяка крачка от това пътуване в приятно изживяване. Рич Дийс, Джийн Фейуел, Елизабет Фитиан, Лизи Мейсън, Ана Роберто, Алисън Верост, Холи Уест, Ксениа Уиники, Йон Ягед и останалите неизброими хора, които помогнаха за раждането на книгите — вие сте рок звезди и аз много се гордея, че съм част от семейството на вашето издателство.
На агентите ми Джил Гринбърг, Черил Пиентка и Катлийн Дитуейлър, които работиха неуморно, за да пъхнат книгите в ръцете на читателите от цял свят — благодаря ви за това, че не спирате да ме карате да се чувствам най-щастливият писател на света.
Искам да благодаря на редактора си в „Покет Жунес“ във Франция, Ксавие Д’Алмейда, който се съгласи да прегледа черновата и да провери автентичните детайли на мястото на действието, помогна ми да изберем най-подходящото разположение за фермата на Беноа и също така, слава богу, ме предпази да не отровя горките пилета!
На моите сродни души от „Апокалипсис“, и най-вече на местната група по писане: Джей Андерсън Коутс, Меган Бостик, Мариса Бърт, Даниел Маркс и Дженифър Шоу Улф — благодаря ви! Годината беше чудесна! Чакам с нетърпение да видя как писателските ви кариери процъфтяват за много години напред.
Благодаря от цялото си сърце на приятелите и семейството ми, които бяха до мен на всяка крачка, на брат ми Джеф, който ми зае всичките си книги за космически кораби, и на прекрасния ми съпруг Джес — една година откакто сме заживели щастливо и сме започнали да броим годините.
И най-накрая, но не по важност, благодаря сърдечно на всички читатели, учители, книжари, библиотекари, критици и блогъри, които поддържат жива любовта.
Книга първа
„Тя не знаеше, че вълкът е зъл, и затова не се страхуваше от него.“
Глава първа
Скарлет се спускаше към задната уличка на таверна „Рийо“, когато портскрийнът на седалката до нея иззвъня и механичен глас изрече:
„Съобщение от полицията в Тулуза,
отдел «Издирвания».
До мадмоазел Беноа“.
Сърцето й подскочи и тя зави в последния момент, преди корабът да е остъргал каменната стена отдясно, после пусна спирачките и той спря ход напълно. Изключи мотора и грабна захвърления на седалката портскрийн. Контролното табло в кабината отрази бледосинята му светлина.
Бяха намерили нещо. Полицаите сигурно бяха намерили нещо.
— Приемай! — извика тя и стисна силно порта в ръцете си.
Но вместо видеовръзката, която очакваше с детектива, натоварен със случая на баба й, получи единствено няколко кратки, делови изречения.
28 август 126 д.а.
ОТНОСНО: Иск № AIGОО155819, подаден на 11 август 126 д.а.
С настоящето съобщение уведомяване СКАРЛЕТ БЕНОА, Рийо, Франция, ЕФ, че, считано от 15 часа и 42 минути на 28 август 126, издирването на изчезналото лице МИШЕЛ БЕНОА, Рийо, Франция, ЕФ, се преустановява поради липса на доказателства за насилие или умишлено убийство. Хипотеза: Лицето е избягало по свое желание и/или е извършило самоубийство.
СЛУЧАЯТ СЕ ПРЕКРАТЯВА.
Благодарим ви, че използвахте нашите детективски услуги.
След съобщението се завъртя видеореклама, с която полицията напомняше на всички пилоти на корабите за доставки да не свалят предпазните колани, преди да са изключили моторите.
Скарлет впи очи в малкия екран, докато накрая думите не се размазаха в черно — бял вик и земята под кораба не изчезна. Пластмасовият панел на портскрийна изпука в пръстите й, които се затягаха все повече и повече.
— Идиоти — процеди тя през зъби в празния кораб.
Думите „Случаят се прекратява“ се изсмяха насреща й. Скарлет нададе гърлен вик и тресна с все сила порта в контролното табло — искаше да натроши на парчета и метала, и пластмасата, и жиците. Но и след трите удара екранът — едва ожулен — само примигна.