Синдер разтърка с палци слепоочията си.
Тя не беше като кралица Левана и нейните чародеи, нито като всички останали лунитяни, които злоупотребяваха с дарбата си, като промиваха мозъците на хората, придумваха ги ласкаво и ги контролираха в името на собствените си егоистични цели.
Но ако използването на дарбата е подчинено на по-голяма цел за по-добро… и е само за малко.
— Емили, моля те. Спри да плачеш! Въпросът ми е съвсем прост!
— Добре — измърмори Синдер и се надигна от стълбите. — Това е и за нейно добро в крайна сметка.
Пое дъх, за да прогони чувството на вина, и влезе обратно в дневната.
Погледът на момичето се стрелна към нея. Очите й бяха подути. Тя се сви.
Синдер си заповяда да се отпусне и остави нежното боцкане да се плъзне по нервите й с мили, приятелски и сърдечни мисли в главата.
— Ние сме твои приятели — рече тя. — Тук сме, за да ти помогнем.
Очите на Емили светнаха.
— Емили, можеш ли да ни кажеш къде е Мишел Беноа?
Последната сълза се търкулна незабележимо по бузата на Емили.
— Не знам къде е. Изчезна преди три седмици. Полицията така и не откри нищо.
— Знаеш ли нещо за изчезването й?
— Случи се посред бял ден, докато Скарлет беше отишла да разнесе доставките. Не е взела кораб със себе си. Изобщо нищо не беше взела със себе си. Идентификационният й чип е бил отстранен и оставен тук, заедно с портскрийна й.
Когато разочарованието започна да си проправя път, Синдер трябваше да вложи цялата си воля, за да поддържа аурата на приятелство и доверие.
— Но си мисля, че Скарлет сигурно знае нещо.
Синдер наостри уши.
— Тя тръгна да я търси. Преди два дни. Тогава ме помоли да наглеждам фермата. Изглежда беше открила някаква следа, но не ми каза нищо повече. Толкова съжалявам.
— Оттогава получавала ли си вести от Скарлет? — обади се Трън и се приведе напред.
Емили поклати глава.
— Не, нищо. Тревожа се за нея, но тя е силно момиче. Ще се оправи. — Лицето й се проясни като на дете. — Успях ли да помогна? Искам да ви помогна.
Синдер трепна от готовността на момичето да им бъде от помощ.
— Да, помогна ни. Благодаря ти. Ако се сетиш за още нещо.
— Още един въпрос — прекъсна я Трън и вдигна пръст. — Корабът ни има нужда от поправка. Някъде наблизо има ли магазини за добри резервни части?
Глава тридесет и четвърта
Скарлет спа неспокойно и сънува чародеи и дебнещи вълци. Когато най-сетне успя да излезе от просъницата, видя, че някой й беше оставил два подноса с храна. Щом ги зърна, стомахът й изкъркори, но тя се обърна на другата страна, без да ги докосне, и се сви на кравай на мръсния матрак. Преди много години някой бе издялкал на стената в гримьорната инициалите си и Скарлет прокара пръстите си по тях. Дали принадлежаха на някоя изгряваща оперна звезда от втората ера, или бяха на друг военнопленник?
Дали човекът се бе простил с живота си в тази стая?
Тя притисна челото си до хладната мазилка.
В коридора скенерът изпищя, а вратата издрънча и се отвори.
Скарлет се завъртя по гръб и замръзна.
Вълка стоеше на вратата с приведена глава, за да не се удари в рамката. Очите му пронизаха мрака и те бяха единственото нещо у него, което не се бе променило. Рошавата му коса, която довчера беше на бодлички, сега бе сресана назад, придавайки на красивите му черти прекалена острота и жестокост. Беше умил мръсотията от лицето си и сега беше облечен в същата униформа като на другите войници: тъмночервена риза с избродирани с руни нашивки по ръкавите до лактите и по раменете. В коланите и поясите му имаше празни кобури и тя за кратко се зачуди дали Вълка предпочиташе да се бие без оръжие, или просто не му е било разрешено да влезе в килията при нея с пистолет.
Тя скочи от леглото и мигновено съжали, защото подът се разлюля под нея и трябваше да се подпре на стената, за да не падне. Вълка стоеше, мълчеше и я наблюдаваше, докато погледите им не се сблъскаха накрая — неговият тъмен и безизразен, нейният с всеки изминал миг все по-яростен и омразен.
— Скарлет. — Сякаш някаква вътрешна борба премина по лицето му.
Отвращението й я раздра и тя изпищя. Така и не разбра кога е прекосила стаята. Опомни се чак когато юмруците й се стовариха по лицето му, по ушите му, по гърдите му, а звукът от ударите й отекна по ръцете й.