Той се остави да го удари пет пъти, като направи само малка гримаса, а сетне я спря. Улови я за китките, докато замахваше във въздуха, и ги стисна силно до корема си.
Скарлет залитна назад и замахна с пета към коляното му, но той я завъртя толкова бързо, че тя загуби равновесие и се озова с гръб към него, а ръцете й се оказаха оковани в неговите.
— Пусни ме! — изпищя тя и го настъпи по пръстите. Започна да тропа с крака и да крещи, да се мята, но дори и да го бе заболяло, той с нищо не издаде това. Тя проточи шия и се опита да го ухапе, макар че нямаше надежда да успее. Но като се извърна така, че вратът я заболя, тя смогна да се изплюе в лицето му.
Той потрепна отново, но не я пусна. Дори не я погледна.
— Ти, предател такъв! Копеле! Пусни ме!
Тъкмо вдигна крак, за да го ритне отново назад, когато той се подчини и я пусна. Тя извика и падна напред.
Избяга пълзешком от него и стисна зъби. Коленете й трепереха и трябваше да се подпре на стената, за да се изправи. Обърна се с лице към него. Стомахът й се размъти и тя беше сигурна, че ще повърне от омраза, от гняв, от отвращение.
— Какво? — викна тя. — Какво искаш?
Вълка отри брадичката си с китката си.
— Трябваше да те видя.
— И защо? За да можеш да злорадстваш на каква глупачка ме направи, така ли? Колко лесно ти е било да ме убедиш, че… — Цялото й тяло се разтресе. — Не мога да повярвам, че ти позволих да ме докоснеш. — Тя се сгърчи и изтри с длани ръцете си, за да отпъди спомена. — Махай се! Остави ме на мира!
Вълка не се помести и дълго време мълча. Скарлет се завъртя, скръсти ръце на гърдите си и се загледа в стената, като трепереше.
— Излъгах те за много неща — рече той накрая.
Тя изпръхтя.
— Но искрено се извинявам за това.
Тя се намръщи, а пред погледа й затанцуваха бели петна.
— Никога не съм искал да те лъжа или да те плаша, или пък… и във влака опитах.
— Да не си посмял! — Тя се обърна към него и заби нокти в ръцете си, за да не се хвърли пак отгоре му и да стане за посмешище. — Не си и помисляй да повдигаш темата или да оправдаваш начина, по който постъпи с мен. Нито как са постъпили хората ти с баба ми!
— Скарлет. — Той направи крачка към нея, но тя простря ръцете си напред и отстъпи назад, докато краката й не опряха в матрака.
— Не ме приближавай! Не искам да те виждам! Не искам да те слушам! По-скоро бих умряла, отколкото да се оставя пак да ме докоснеш!
Видя го как преглътна с мъка. За миг на лицето му се изписа болка, но това само подклади яростта й.
Вълка хвърли поглед към вратата и Скарлет го последва — отвън чакаше обичайният й пазач и ги наблюдаваше, сякаш гледаше популярна драма на нетскрийна. Стомахът й се сви.
— Съжалявам да чуя това, Скарлет — каза Вълка и се обърна към нея. В гласа му вече нямаше и помен от съжалението — беше жесток и делови. — Защото не съм дошъл да ти се извинявам. Дойдох за нещо друго.
Тя се изпъна.
— Пукната пара не давам за какво си.
С една крачка той се намери до нея, зарови ръце в косата й и я притисна до стената. Устата му задуши вика й на изненада и гневния писък. Опита се да го отблъсне от себе си, но повече успех можеше да има срещу железните пръчки на вратата.
Очите й се разшириха, когато усети езика му и в миг на недоволство си помисли да го отхапе, но тогава почувства още нещо. Нещо малко, плоско и твърдо притисна устата й. Всичките й мускули се напрегнаха.
Вълка се отдръпна. Отпусна хватката си и ръката му вече придържаше нежно главата й. Белезите му се размазаха пред очите. Не можеше да си поеме дъх.
И тогава той й прошепна толкова тихо, че тя едва долови думите му, докато те изгаряха устните й:
— Чакай до утре — рече й той. — Тази вечер светът ще стане опасен.
Вълка погледна към пръстите си и взе между тях една червена къдрица. Той трепна, сякаш го заболя, че я докосва.
Яростта й се завърна, Скарлет го блъсна и се мушна под ръката му. Изтича в ъгъла на стаята и се сви на леглото. Покри устата си с една ръка, а с другата се подпря на стената, за да не падне.
Чакаше с пламнало тяло Вълка да излезе от стаята. Решетката се отвори и после се затвори. Отвън пазачът се изсмя.
— Май всички си имаме по някоя слабост — каза той и стъпките им тихо отекнаха по коридора.
Скарлет се тръшна на стената и изплю в шепата си предмета.