— Може и да си шантава лунитянка, но не си зла. Щом използваш обаянието си да помагаш на хората и най-вече на мен, тогава няма за какво да се чувстваш виновна. — Той спря пред мръсната витрина на един магазин за обувки да оправи косата си, докато Синдер зяпаше подире му.
— Дано това не е представата ти за окуражаваща реч.
Той се подсмихна и махна с глава към съседния магазин.
— Ето че стигнахме — рече той и бутна скърцащата дървена врата.
Посрещна ги глухото звънене на електронните камбанки примесено с миризмата на машинно масло и изгоряла гума Синдер пое жадно мириса на дома. Жички. Машини. Ето тук беше нейното място.
С каменната си фасада и овехтелите си первази отвън магазинът изглеждаше очарователно привлекателен, но сега се виждаше, че беше огромен и се простираше по дължината на градската уличка. Най-отпред имаше огромни рафтове, на които се намираха резервните части за андроиди и нет скрийнове. Към края Синдер успя да различи частите за по-големи машини: малки и големи кораби и трактори.
— Отлично — рече тя тихо и тръгна към задната стена.
Двамата минаха край един млад продавач с акне на лицето, седнал зад тезгяха. При все че Синдер на мига пусна обаянието си, маскирайки себе си и Трън на първото нещо, което й хрумна — мръсни и оцапани ратаи, тя се усъмни, че от това имаше особена нужда. Момчето дори не си направи труда да им кимне учтиво, тъй като вниманието му бе изцяло погълнато от портскрийна, от който се чуваше бодрата мелодия на приложението за игри.
Когато Синдер зави по пътечката за трансформатори, тя забеляза един мъж, висок като скала, който се бе облегнал на крана за двигатели — единственият клиент в магазина, освен тях. Вместо да оглежда лавиците, той се беше съсредоточил в това да си гризе ноктите и когато срещна погледа на Синдер, й се усмихна подигравателно.
Синдер пъхна металната си ръка в джоба, намери вибрациите на мислите му във въздуха и ги прогони. Ние не те интересуваме.
Но усмивката му още повече се уголеми и прати хлад по гърба й.
Когато след миг той се обърна, тя се промъкна по пътечката и трябваше да раздели вниманието си между това да поддържа обаянието си и да претърси внимателно разбърканите части, докато намери акумулатора, за който бяха дошли. Свали го от рафта и като изпъшка под тежестта му, забърза обратно към касата.
Трън изпухтя, щом се скриха от погледа на непознатия.
— Този ми изкара акъла.
Синдер кимна.
— Я иди да запалиш кораба, в случай че се наложи да бягаме бързо. — Тя остави тежко акумулатора на тезгяха пред продавача.
Той дори не вдигна глава, а продължи да играе на играта с една ръка, докато с другата поднесе скенера към Синдер. Червеният лазер мина бързо по тезгяха.
В стомаха й се стаи ужас.
— Ъм.
Хлапето успя да откъсне очи от играта и я погледна с раздразнение.
Синдер преглътна. Никой от двамата нямаше идентификационен чип, нито някакво друго средство за разплащане. Дали можеше да го омае и така да се измъкнат? Помисли си, че Левана не би срещнала никакви затруднения.
Но преди да успее да си отвори устата, нещо ярко се заклати в ъгълчето на окото й.
— Това ще стигне ли да покрие цената? — попита Трън, който държеше позлатен дигитален часовник портскрийн. Синдер веднага го позна — това беше часовникът на Алак — мъжа с хангара за кораби в Нов Пекин.
— Трън! — изсъска тя.
— Това не е заложна къща — отвърна момчето и пусна скенера пистолет на тезгяха. — Можете ли да си платите, или не можете?
Синдер изгледа кръвнишки Трън, но тогава от пътеката в дъното на магазина забеляза да се приближава непознатият мъж. Докато вървеше към тях, той си затананика някаква весела мелодийка, а сетне извади от джоба си чифт дебели работни ръкавици и устрои цяло представление, като надяна едната на лявата си ръка.
С биещо сърце Синдер се обърна към момчето.
— Ти искаш часовника — каза тя. — Размяната за акумулатора е добра и ти няма да ни издадеш, че сме го взели.
Очите на момчето се изцъклиха. Той захвана да кима и тогава Трън пусна часовника в ръката му, а Синдер грабна акумулатора от тезгяха. Двамата излязоха навън, а зад гърба им се чу звънтенето на изкуствените звънци.
— Повече никакво крадене! — каза тя, когато Трън я застигна.
— Ей, този часовник ни спаси главите!