— Офицер?
— Вие сте… ъм. — От порта очите му се стрелнаха към лицето й и той поклати глава, за да прогони объркването си. — Търсим едно момиче и тук пише… вие случайно не сте ли…
Вече всички бяха вперили погледи в тях. Келнерките, клиентите, зловещият мъж с яростните очи. Колкото и да се молеше мълчешком, молбите нямаше да могат да я направят невидима, когато военен офицер от друга страна говореше с нея. От усилието й се зави свят. Тялото й се затопляше и на челото й изби пот.
Тя преглътна.
— Всичко наред ли е, офицер?
Той смръщи вежди.
— Търсим едно момиче… на вашата възраст от Източната република. Вие случайно не сте ли… Лин.
Синдер повдигна вежди и се престори, че не разбира нищо.
— Пеони?
Глава тридесет и шеста
Усмивката на Синдер замръзна на лицето и. Името на Пеони затисна като камък гърдите й и остави дробовете й без въздух, когато спомените заваляха пред очите й. Пеони — сама и уплашена в изолатора. Пеони умира, а Синдер още държи лекарството в ръката си.
Болката настъпи мигновено — сякаш огън раздра мускулите й. Синдер изкрещя и се хвана за масата, като едва не се свлече на земята.
Офицерът пристъпи назад неуверено, а жената извика:
— Това е тя!
Трън скочи на крака и бутна масата към Синдер. Трябваше да минат няколко секунди, преди изгарянето да отслабне. В устата си усещаше вкуса на сол и някой пищеше, а в средата на мозъка си чу скърцането на маси и столове по пода. Жената каза:
— Лин Синдер, арестувана сте.
На ретината й светна червен текст.
„Вътрешна температура — над препоръчителното контролно ниво. Ако не започне процедура по охлаждане, след една минута системата ще се изключи автоматично.“
— Лин Синдер, сложете бавно ръце на главата си. Не правете никакви резки движения.
Тя примигна — от ярката мъгла пред очите си едва можеше да различи офицера с насочения в челото й пистолет. Зад нея Трън замахна в носа на младия мъж с порта, но той залегна и после залитна назад. Третият офицер държеше на прицел с пистолета си двамата мъже, които се свлякоха в ръкопашна схватка на близката маса.
Синдер пое дълбоко дъх и благодари, че болката под кожата й почти беше преминала.
„Петдесет секунди до автоматичното броене.“
Тя бавно изпусна въздуха.
„Обратното броене до изключването се прекратява.
Температурата спада.
Охладителните процедури са стартирани.“
— Лин Синдер — повтори жената. — Сложете ръце на главата. Имам разрешение да ви застрелям, ако се наложи.
Докато вдигаше ръцете си, видя, че един от пръстите й стоеше отворен и стрелата беше готова — беше го забравила.
— Излезте бавно от сепарето и се обърнете с гръб. — Жената отстъпи назад, за да направи място на Синдер. Зад нея един удар се стовари в стомаха на Трън, той изпъшка силно и се преви надве.
Като чу звука, стомахът на Синдер се преобърна, но тя направи, каквото й казаха, като изчакваше да спре да й се повдига и слабостта й да отмине. Опита се да подготви ума си да опита отново, защото знаеше, че щеше да има само още един последен шанс.
Тя излезе от сепарето точно когато белезниците щракнаха на ръцете на Трън. Обърна се с гръб. С ъгълчето на окото си видя как офицерът се пресегна към колана си.
— Вие не искате да направите това — рече Синдер и отново изтръпна от възхитителното спокойствие в гласа си. — Вие искате да ни пуснете да си вървим.
Жената спря и се вторачи в нея с празни очи.
— Вие искате да ни оставите да си тръгнем. — Заповедта беше отправена към всички офицери, към всички хора в таверната, даже и към уплашените собственици, които се бяха сврели до задната стена. Главата на Синдер бръмчеше от завърналото се въздействие, сила и власт. — Вие искате да ни оставите да си тръгнем.
Жената пусна ръцете си отстрани.
— Ние искаме да ви оставим…