— Ама че съм глупава — тихо каза тя и като приближи стената вляво от Трън, допря до нея ръката си. — Една стая по-натам.
Тя изведнъж замига с клепачи, като че ли очите й се бяха напълнили с прах. Като простена ядно, момичето удари няколко пъти слепоочието си с ръка.
— Вие бягате от затвора.
— Не точно в този момент — процеди тя през зъби, като силно тръскаше главата си. — Но, да, това общо взето е идеята ми. — Лицето й се озари, щом съзря порта в скута му. — Какъв модел е портскрийнът?
— Нямам никаква представа. — Той й го подаде. — Правя си портфолио със снимки на жените, които съм обичал.
Тя се отблъсна от стената, дръпна портскрийна от ръцете му и го обърна. Един от металните й пръсти се отвори и оттам се показа малка отвертка. Тя набързо отви капака от долната страна на порта.
— Какво правите?
— Ще взема видео кабела.
— За какво ви е?
— Моят е изгорял.
Тя издърпа една жълта жичка от екрана, хвърли го обратно в скута на Трън и седна на пода със скръстени крака. Трън я наблюдаваше смаяно. Тя заметна косата си на една страна и отвори панела в основата на черепа. След миг пръстите й се показаха, стиснали жица, подобна на онази, която тъкмо бе откраднала от него, но чийто край беше почернял. Лицето на момичето се разкриви, докато монтираше новия кабел.
Най-сетне тя въздъхна облекчено, затвори панела и подметна старата жица на леглото до Трън.
— Благодаря.
Той направи гримаса на отвращение и се отдръпна от жицата.
— Вие имате портскрийн в главата си?
— Нещо такова. — Момичето се изправи и отново прокара ръка по стената. — А, така вече е по-добре. Сега как да. — Думите й постепенно заглъхнаха. Тя натисна копчето в ъгъла.
Лъскавият бял панел се плъзна нагоре по стената и оттам леко и безпрепятствено се подаде писоарът. Пръстите й се мушнаха в дупката между него и стената и заопипваха.
Като се отдръпна от захвърления на леглото кабел, Трън изчисти от съзнанието си картината на момичето, което отваря панела в черепа си, отново възприе ролята на изискания джентълмен и докато то работеше, поведе незначителен разговор. Попита я за какво я бяха пъхнали зад решетките и й направи комплимент за изящната изработка на металните крайници. Но тъй като тя не му обърна внимание, за миг той се запита дали не е бил откъснат от нежната половина на човечеството вече толкова време, че да е започнал да губи очарованието си.
Но това беше малко вероятно.
Няколко минути изтекоха. Накрая момичето намери онова, което търсеше, и Трън отново чу звука на моторната бормашина.
— Когато ви арестуваха — обади се Трън, — нима не взеха под внимание факта, че мерките за сигурност в затвора може да се окажат недостатъчни?
— Тогава бяха достатъчни. Ръката е ново допълнение. — Тя спря и се вгледа зорко в ъгъла на нишата, сякаш се опитваше да види през стената. Може да има рентгенови очи. А, ето това би му свършило отлична работа.
— Нека позная — изрече Трън. — Влизане с взлом?
След като дълго мълча и се взира в механизма за прибиране, момичето сбърчи нос.
— Две обвинения за измяна, ако искаш да знаеш. Плюс оказване на съпротива при ареста и незаконна употреба на биоелектричество. О, също и нелегална имиграция, но ако трябва да съм честна, това ми се вижда прекалено.
Той погледна тила й с присвити очи и в лявото му око се появи тик.
— На колко години сте?
— На шестнайсет.
Отвертката в пръста й отново се завъртя. Трън почака, докато стърженето стихна.
— Как се казвате?
— Синдер — рече тя и шумът отново писна.
А когато замря:
— Аз съм капитан Карсуел Трън. Но обикновено ме наричат просто…
Ново стържене.
— Трън. Или Капитана. Или капитан Трън.
Без да отвърне, тя намушка ръката си в нишата. Изглежда се опитваше да отвие нещо, но то вероятно не помръдна, защото само след секунда седна и изпухтя сърдито.
— Виждам, че се нуждаете от съучастник — каза Трън и изпъна анцуга си. — Имате късмет, защото аз случайно съм гениален престъпник.
Тя го изгледа намръщено.
— Омитай се.
— В тази ситуация молбата ви е трудна за изпълнение.
Тя въздъхна и изтупа от отвертката си стружките бяла пластмаса.
— Какво възнамерявате да правите, когато излезете оттук? — попита той.