Синдер се помъчи да излази назад, но се подхлъзна и едно парче стъкло поряза дланта й. Тя изохка.
— Бих те попитал какво те доведе в малкото градче Рийо във Франция, но мисля, че вече знам. — Той се усмихна, но усмивката му беше страховита и неестествена заради стърчащите му зъби, омазани в кръв. — Колко жалко за теб, че ние първи намерихме старицата, а сега глутницата ми залови и теб. Чудя се каква ли ще бъде наградата ми, когато занеса остатъците от тялото ти в пластмасова кутия на кралицата ми.
С войнствен рев Трън надигна един стол и го стовари върху гърба на мъжа.
Той се обърна, а в това време Синдер използва инерцията и се изтърколи от масата. Тя падна на пода и погледна нагоре, за да види как мъжът забожда зъбите си в ръката на Трън. Писък.
— Трън!
Кръв капеше от брадичката на мъжа, когато той се отдръпна и остави Трън да се свлече на колене.
Очите му светнаха.
— Твой ред е.
Без да бърза, той направи две крачки към нея. Синдер застана в противоположния край на масата, създавайки така бариера помежду им, но той се изсмя и с един ритник запрати масата настрани.
Застанала неподвижно, тя вдигна ръка и изстреля една упойваща стреличка в гърдите му.
Той изръмжа и издърпа стреличката, сякаш тя му беше причинила незначително неудобство.
Синдер отстъпи назад. Препъна се в един паднал стол, извика и се стовари върху топлото, неподвижно тяло на офицера, който беше успял да изстреля два безполезни куршума.
Мъжът се усмихна противно, после спря и пребледня. Жестоката му усмивка изчезна и след още една крачка той се просна на земята по лице.
Синдер се взираше със свит стомах в неподвижното му тяло насред останките.
Той не помръдна и тогава тя се осмели да погледне към мъртвия офицер, чиято кръв се стичаше по рамото й. Изтърколи се на една страна от него, грабна пистолета, захвърлен на пода, и се надигна на крака.
Хвана Трън за рамото и напъха пистолета в ръката му. Той простена от болка, но не се противи, когато тя го изправи на крака и го побутна към вратата. Изтича обратно до сепарето, затъкна под мишница акумулатора и хукна след него.
На улицата цареше хаос, хората пищяха, бързаха навън от сградите неконтролируемо и викаха истерично.
Синдер видя двамата полицаи, които бяха оглеждали корабчето им. Сега се опитваха да организират бягащата тълпа. Зловещият мъж от магазина скочи навън през един прозорец, разбивайки го на парчета, и повали единия от полицаите. Челюстите му се сключиха във врата на офицера.
На Синдер й се повдигна, когато маниакът пусна полицая и извърна кървавото си лице нагоре към небето.
И нададе вой.
Дълъг, горд, злокобен вой.
Стреличката на Синдер го уцели във врата и го накара да замлъкне. Той успя да извърне кръвнишкия си поглед към нея, а после се свлече на една страна.
Но от повалянето му изглежда нямаше много полза. Докато Синдер и Трън тичаха към изоставения си кораб, воят на мъжа бе подет от още един, и още един — половин дузина нечовешки викове проехтяха на всички страни, за да поздравят изгряващата луна.
Глава тридесет и седма
— Какво беше това? — викна Трън и вдигна кораба от улицата. Те полетяха много по-ниско и по-бързо, отколкото разрешаваха правилата, понасяйки се над разнородните парчета земя с посеви, които обграждаха градчето Рийо.
Все още задъхана, Синдер поклати глава.
— Лунитяни. Онзи в таверната спомена кралицата.
Трън тръшна ръката си на контролното табло на кораба и изруга:
— Много добре знам, че на лунитяните им хлопа дъската, но — без да се обиждаш — тези бяха пълни психопати! Този направо взе да ми глозга ръката! А това е любимото ми яке!
Синдер хвърли поглед към Трън, но раненото му рамо не беше от нейната страна. По челото му обаче можеше да се види червената следа от удара, който й нанесе, за да я изтръгне от делириума й.
Тя притисна хладните метални пръсти в своето чело, което беше започнало да тупка тежко, и тогава забеляза пред очите си върволица от думи, които до този момент е била твърде ужасена и объркана да забележи.
„Къде сте?“
— Ико се е уплашила за нас.
Трън зави, за да избегне един изоставен трактор.
— Забравих за полицаите! Корабът ми наред ли е?