— Чакай малко. — От резкия завой на Синдер й прилоша, но тя се улови за предпазните колани и направи ново съобщение.
„На път сме. Полицията още ли е там?“
Отговорът на Ико дойде почти незабавно.
„Не. Но поставиха проследяващо устройство отдолу под кораба и си тръгнаха. Заради някакви размирици в Рийо. Б момента гледам нетскрийна — Синдер, виждаш ли това?“
Тя преглътна, но не отговори.
— Полицаите са си тръгнали. Сложили са проследяващо устройство.
— Е, това можеше да се предвиди. — Трън се спусна надолу и с колесника закачи върха на една вятърна мелница. На няколко километра от тях Синдер видя Рампион — едно огромно сиво петно насред полето, едва различимо в нощта.
Ико отвори люка към дока за капсулите.
Докато капсулата започна да се спуска към Рампион, докът вече зееше широко отворен. Синдер стисна очи и се хвана здраво за седалката, когато Трън се гмурна прекалено бързо към кораба им. Но той изключи ускорителите точно навреме и скоро те се раздрусаха силно и спряха внезапно. Капсулата се разтресе и угасна. Синдер изхвърча от страничната врата, още преди светлините да угаснат.
— Ико! Къде е проследителят?
— Звезди, Синдер! Къде бяхте? Какво става в Рийо?
— Нямаме време — проследителят!
— Под десния колесник е.
— Аз ще се погрижа — рече Трън и тръгна към широко отворените врати. — Ико, затвори дока, щом изляза, а после отвори главния люк. Синдер, ти сложи новия акумулатор! — Той скочи от рампата и Синдер чу как калта изжвака под обувките му, когато се приземи. В следващия момент заключващите се врати започнаха да се плъзгат, за да се затворят.
— Стой!
Вратите замръзнаха, оставяйки място, колкото през тях да се провре туптящата глава на Синдер.
— Какво? — извика Ико. — Помислих си, че вече е скочил навън! Да не го смазах?
— Не, не, нищо му няма. Просто трябва да свърша нещо.
Тя задъвка устните си и коленичи на едно коляно. Вдигна крачола си, отвори отделението в изкуствения си крак и сред сплетените жици намери двата малки чипа, които бяха негови квартиранти. Чипът за директна връзка, който проблясваше с особените си шарки, и чипът на Пеони, по който все още имаше засъхнала кръв.
Военните бяха я проследили чрез чипа на Пеони и нямаше да се учуди, ако раболепните слуги на Левана бяха успели да я открият по същия начин.
— Толкова съм глупава — измърмори тя и измъкна чипа отвътре. Сърцето й неочаквано се сви, но тя се постара да не обръща внимание и като лепна една бърза целувка на чипа, хвърли го на полето. Той проблесна веднъж на лунната светлина и после изчезна в мрака.
— Така. Вече можеш да затваряш.
Вратите издрънчаха и се затвориха, а в това време Синдер се спусна към капсулата и измъкна отвътре акумулатора.
Машинното отделение сияеше в червената светлина на аварийните лампи. Докато тя полази по корем до най-външния ъгъл на кораба и отви стария акумулатор, ретина дисплеят й вече беше свалил схемите.
Щом свали старата батерия, целият кораб потъна в тъмнина.
Тя изруга на себе си.
— Синдер! — някъде отгоре до нея стигна обезумелият вик на Трън.
Синдер включи фенерчето си и разкъса защитната опаковка на новия акумулатор, докато в това време от страх дъхът й излизаше навън накъсано и тежко. Съвсем скоро без системата за охлаждане в машинното отделение стана горещо и задушно.
Тя мушна един кабел във входа на акумулатора и после го зави за двигателя. Докато поставяше батерията на стената, разбра, че вече беше започнала да забравя как е успявала да оцелее без отвертката в новата си ръка. Наложеното изображение на схемата се увеличи пред очите й, докато тя свързваше фините жици.
Преглътна и вкара в компютъра кода за рестартиране. Моторът забръмча тихо, после се усили и скоро замърка като доволно коте. Червените лампи се включиха, но много бързо бяха сменени от яркото бяло осветление.
— Ико?
Отговорът дойде почти незабавно.
— Какво стана? Защо никой не ми казва какво се случва?
Синдер въздъхна, отпусна се по корем и се заизмъква пълзешком към вратата. Улови се за стъпалото на стълбата, която водеше към главното ниво на кораба, и се провикна:
— Готови за излитане!
Едва бе изрекла думите, горивните камери се запалиха под нея и корабът рязко се откъсна от земята. Синдер изпищя и здраво се вкопчи в стълбата, а в това време Рампион се заклати за миг над земята, но сетне се стрелна нагоре в небето, далеч от разрушенията, които търпеше красивият роден град на Мишел Беноа.