Когато отново излязоха в орбита, Синдер отиде в пилотската кабина, където Трън се бе тръшнал в своето кресло, а ръцете му стояха провесени отстрани на облегалките.
— Трябва да си почистим раните — рече тя, като видя тъмното петно от кръв на рамото му. Трън кимна, без да се обърне.
— Да, със сигурност не ми се ще да пипна неговата болест — все едно каква е.
Синдер тръгна тромаво към лекарския кабинет, а десният й крак трепереше под тежестта й, но беше благодарна, че предвидливо бе разчистила щайгите от вратата и сега бързо намери превръзки и мехлеми.
— Добро излитане направи в Рийо — рече тя, когато отново се върна при Трън в кабината. — Капитане.
Той изсумтя и се намуси, когато Синдер разряза с ножчето си лепкавия му ръкав.
— Боли ли? — попита тя, докато оглеждаше следите от ухапването по ръката му.
— Все едно ме е ухапало подивяло куче.
— Чувстваш ли се замаян? Вие ли ти се свят? Изгубил си доста кръв.
— Добре съм — рече той мрачно. — Но съм доста разстроен заради якето ми.
— Можеше и да е по-зле. — Тя откъсна една дълга ивица от медицинската превръзка. — Можех теб да използвам като човешки щит, както направих с жената офицер. — Гласът й се задави при последните думи. Докато нави превръзката около ръката на Трън и я запечата, главата започна да я боли нагоре от сухите й като пустиня очи.
— Какво стана?
Тя поклати глава и погледна към прореза в дланта си.
— Не знам — отвърна и неловко сложи лепенка и там.
— Синдер.
— Не исках да стане така. — Тя се тръшна в своето кресло. Повдигна й се, когато си спомни мъртвешкия, празен поглед на жената, щом тя застана между Синдер и онзи мъж. — Паникьосах се и когато се опомних, тя стоеше там, пред мен. Не съм мислила… дори не съм се опитвала… просто се случи. — Тя се надигна от стола и отиде в товарното помещение — имаше нужда от място. Да диша, да се движи, да мисли. — Точно за това говорех! Тази дарба! Превръща ме в чудовище! Точно като онези мъже! Като Левана!
Тя разтри слепоочията си, преглъщайки следващото си признание.
Може би проблемът не беше само в това, че е лунитянка. Може би това беше наследствена черта. Може би беше точно като леля си… или като майка си, която не е била с нищо по-добра.
— А може би — обади се Трън, — е било случайност, защото все още се учиш.
— Случайност ли! — Тя се обърна към него. — Та аз убих жена!
Трън вдигна пръста си.
— Не е вярно. Човекът вълк, онзи виещ кръвопиец я уби. Синдер, ти си била уплашена. Не си знаела какво правиш.
— Той се беше спуснал към мен и аз просто я използвах.
— Значи си мислиш, че той щеше да подари живота на всички останали, след като веднъж е хванал теб?
Синдер стисна зъби, а стомахът й продължаваше да се навдига.
— Виждам, че си мислиш, че вината е твоя, но нека да стоварим малко от нея и там, където й е мястото.
Синдер погледна Трън намръщено, но пред очите си отново видя онзи мъж със страшните му сини очи и отвратителна усмивка.
— Те са заловили Мишел Беноа. — Тя потрепери. — И пак аз съм виновна. Защото са търсели мен.
— Ама какви ги дрънкаш непрестанно?
— Той знаеше, че сме дошли в Рийо заради нея, и каза, че те първи са я намерили. Нарече я „старицата“. Но те са я заловили само защото се опитват да открият мен.
Трън прокара длан по лицето си.
— Синдер, заблуждаваш се. Мишел Беноа е приютявала принцеса Селена. Ако тези хора са я заловили, това е била причината. И няма нищо общо с теб.
Тя преглътна и цялото й тяло се затресе.
— Може би още е жива. Трябва да опитаме да я открием.
— След като никой от вас не ми казва нищо — обади се Ико с напрегнат глас, — ще трябва сама да отгатна. Случайно да сте били нападнати от мъже, които се бият като изгладнели диви животни?
Трън и Синдер размениха погледи. Синдер забеляза, че по време на тирадата й в товарното помещение беше станало неимоверно горещо.
— Добро предположение — каза Трън.
— Навсякъде по новините само за това говорят — рече Ико. — Не е само във Франция. Те са навсякъде по света, във всяка страна от Съюза. Земята е под нападение!