Но баба й извика — силен, страшен вик, който прониза ушите на Скарлет. Тя ахна и я подпря на стената.
— Недей — изхленчи баба й и тялото й се свлече обезсилено на земята. — О, Скар, не биваше да идваш! Не биваше да идваш. Не мога да понеса мисълта, че си дошла. Скарлет.
— Тя се разплака, а сълзливите й ридания гъргореха вън от нея.
Скарлет се надвеси над тялото на баба си и страхът скова цялото й тяло. Не помнеше някога да е чувала баба си да плаче.
— Какво са ти причинили? — прошепна тя и погали нежно с ръце раменете на баба си. Под тънката съдрана риза се усещаха навити превръзки и нещо мокро и лепкаво.
Скарлет преглътна собствените си сълзи и прокара ръце по гърдите и ребрата на баба си. Превръзките бяха навсякъде. Тя погали ръцете и дланите на жената. Те приличаха повече на тояги — толкова много бинт беше намотан върху тях.
— Недей, не ги докосвай. — Баба й се опита да се отдръпне, но ръцете й започнаха да потръпват конвулсивно.
Колкото се можеше по-нежно, Скарлет прокара пръстите си по дланите на баба си. По бузите й потекоха горещи сълзи.
— Какво са ти причинили?
— Скар, трябва да се махаш оттук. — Всяка дума беше изречена с мъка, докато накрая не й останаха сили ни да говори, ни да си поеме дъх.
Скарлет коленичи над баба си, отпусна главата си на гърдите й и нежно отмести лепкавата коса от челото й.
— Всичко ще се оправи. Ще те измъкна оттук, ще отидем в някоя болница и ти ще се оправиш. Ще се оправиш. — Тя си наложи да се надигне. — Можеш ли да вървиш? Как са краката ти? Ранени ли са?
— Не мога да вървя. Не мога да се движа. Трябва да ме оставиш тук, Скарлет. Трябва да се измъкнеш.
— За нищо на света няма да те изоставя. Grand-mere, тук няма никой. Имаме време. Просто трябва да измислим как… сетих се — мога да те нося. — Сълзите закапаха от брадичката на Скарлет.
— Ела тук, момичето ми. Ела насам. — Скарлет си обърса носа и зарови лице във врата на баба си. Ръцете й опитаха да я обгърнат, но успяха да се поместят толкова, колкото да се ударят в тялото й. — Не исках да те въвличам в това. Толкова съжалявам.
— Grand-mere.
— Шшшт. Чуй ме. Трябва да направиш нещо за мен. Нещо важно.
Тя поклати глава.
— Спри. Ти ще се оправиш.
— Чуй ме, Скарлет. — И дори немощният глас на баба й сякаш стихна още повече. — Принцеса Селена е жива.
Скарлет стисна очи.
— Моля те, спри да говориш. Пести си силите.
— Тя замина да живее в Източната република при едно семейство на име Лин. Мъжът се казва Лин Гаран.
Скарлет въздъхна тъжно и гневно.
— Знам, Grand-mere. Знам, че ти си я укривала, и знам също, че си я дала на мъж от Републиката. Но това вече няма значение. Това не е твой проблем. Аз ще те измъкна оттук и ще се погрижа за теб.
— Не, момичето ми, ти трябва да я намериш. Тя вече е пораснала — почти колкото теб… и е киборг.
Скарлет примигна — искаше й се да може да види баба си в тъмното.
— Киборг ли?
— Ако не си е сменила името, тогава още се казва Синдер.
Името й се стори познато, но мозъкът на Скарлет беше твърде замъглен, за да може да се досети откъде го е чувала.
— Grand-mere, недей да говориш. Аз трябва да…
— Ти трябва да я откриеш. Логан и Гаран единствени знаят за нея, но щом кралицата успя да намери мен, и тях ще намери. Някой трябва да каже на момичето коя е. Някой трябва да я открие. Ти трябва да я откриеш.
Скарлет поклати глава.
— Изобщо не давам пукната пара за глупавата принцеса. За теб ще се грижа. Теб ще защитавам.
— Скарлет, аз не мога да тръгна с теб. — Бинтованите ръце на баба й погалиха тези на Скарлет. — Моля те, Скарлет. Тя може да промени света.
Скарлет се отдръпна назад.
— Но това е само едно момиче — успя да каже тя между подновилите се ридания. — Какво може да направи само?
И тогава тя си спомни името. Припомни си картината от новините — момичето, което тичаше надолу по стълбището в двореца, после падна и се приземи на купчина върху алеята от чакъл.
Лин Синдер.
Тийнейджърка. Киборг. Лунитянка.
Скарлет преглътна. Значи Левана вече беше намерила момичето. Беше я намерила, но пак я беше изпуснала.
— Все едно — измърмори тя и сложи глава на гърдите на баба си. — Това не е наш проблем. Аз ще те измъкна оттук. Ще избягаме.