Умът й трескаво затърси начин как могат да избягат и двете. Ако можеше да намери носилка или инвалиден стол, или.
Но нямаше откъде.
А и нищо нямаше да помогне нагоре по стълбите. Нямаше нищо, с което да може да я пренесе. А баба й нямаше да издържи сама.
Сърцето й се сви от болка, която изтръгна от гърлото й вопъл.
Не можеше да я остави тук в това състояние. Не можеше да им позволи да продължат да я измъчват.
— Милото ми момиче!
Тя затвори очи и навън потекоха две нови горещи сълзи.
— Grand-mere, кой е Логан Танер?
Баба й леко я целуна по челото.
— Той е добър човек, Скарлет. И щеше да те обича. Дано някой ден се срещнете. Поздрави го от мен тогава. Кажи му сбогом от мен.
Едно ридание разряза сърцето на Скарлет. Ризата на баба й беше подгизнала от сълзите й.
Така и не можа да се реши да й каже, че Логан Танер беше мъртъв, че беше полудял и се бе самоубил.
Нейният дядо.
— Обичам те, Grand-mere. Ти си всичко за мен.
Дебело бинтованите ръце погалиха коленете й.
— И аз те обичам. Смелото ми, непреклонно момиче.
Скарлет подсмръкна и си даде клетва, че ще остане тук до сутринта. Ще остане завинаги тук. Никога нямаше да изостави баба си. Ако похитителите им се завърнеха, щяха да ги намерят заедно и ако трябва — да ги убият заедно.
Но тя никога нямаше да я напусне отново.
Клетвата беше дадена, обещанието — и то и тогава тя чу, че по коридора отекнаха стъпки.
Глава тридесет и девета
Седнала клечешком над баба си, Скарлет се извърна към коридора. Старите жици забръмчаха отгоре и бледа светлина заля килията. Вратата продължаваше да стои отворена, а решетката хвърляше по пода сенки като скелет.
Очите й бавно привикнаха към светлината. Тя затаи дъх и се ослуша, но стъпките бяха секнали. При все това, там имаше някой. Някой приближаваше.
Бинтованата ръка на баба й се плъзна в нейната и тя се обърна към нея. Стомахът й се обърна. По обруленото й лице имаше засъхнали вадички кръв, а косата й беше сплетена и сплъстена. Беше излиняла почти като скелет, но кафявите й очи все още излъчваха сила и енергия. И тя все още беше пълна с повече любов, отколкото имаше в целия останал свят.
— Бягай — прошепна тя.
Скарлет поклати глава.
— Няма да те оставя.
— Тази битка не е твоя. Бягай, Скарлет. Веднага!
Отново се чуха стъпките. Приближаваха.
Скарлет стисна зъби, изправи се на разтрепераните си крака и се обърна с лице към вратата. Сърцето й препускаше, чакаше, а стъпките се усилваха.
Може би беше Вълка.
Идваше да й помогне, да им помогне.
Почувства се замаяна, сърцето й туптеше и не й се вярваше, че след всичко, което й бе причинил, искаше отново да го види.
Но той все пак й беше дал чипа. А и беше силен, достатъчно силен, че да пренесе баба й на ръце. Ако Вълка се беше върнал за нея, те бяха спасени.
Видя сянката на мъжа да прекосява пода, а сетне и той самият прекрачи прага.
Беше Ран и се усмихваше.
Скарлет преглътна и допря коленете си, решена да не издаде страха си. Но тази вечер у Ран имаше нещо различно. Очите му вече не бяха просто безмилостни — бяха гладни и се взираха в Скарлет, сякаш тя беше угощение, което беше чакал от много време.
— А, малка лисичке. Как успя да се измъкнеш от килията?
Цялото й тяло се разтресе.
— Остави внучката ми на мира. — Дрезгавият глас на баба й беше набрал малко сила. Тя се помръдна, опитвайки се да се изправи.
Скарлет седна до нея и стисна ръката й.
— Grand-mere, недей.
— Помня те. — Мишел Беноа се взираше гневно в Ран. — Ти беше един от онези, които ме отвлякоха.
— Grand-mere.
Ран се подсмихна.
— Имаш остра памет за такива стари неща.
— Не се бой от него — каза Мишел. — Той е омегата. Оставили са го тук, защото е твърде слаб да участва в битката.
Ран изръмжа и оголи щръкналите си зъби, а Скарлет се сви назад.
— Останах тук — изръмжа той, — защото имам да довършвам една работа. — Очите му светнаха, даже пламнаха. В тях нямаше нищо, освен омраза — огнена и необуздана омраза.
Скарлет се премести така, че тялото й да покрие баба й.
— Ти си едно нищо — обади се Мишел, а клепките й се затвориха от изтощение. Ужасът стисна сърцето на Скарлет. — Кукла на конци в ръцете на чародея. Отнели са ви дарбата и са ви превърнали до един в чудовища. Независимо колко си силен, колко остри са сетивата ти и колко си кръвожаден, ти си оставаш на най-долното стъпало сред останалите и никога няма да се изкачиш по-нагоре.