Тогава отдолу се чуха стъпки, които идваха за нея.
Скарлет се озова зад кулисите. Вдясно стояха скупчени една до друга стари колони, а лабиринтът от изкуствени каменни стени и боядисани дървета запълваха сенките вляво. Вратата зад гърба й се затръшна и тя изтича в направената от дърво гора, като грабна един свещник от ковано желязо.
Вдигна го с две ръце и зачака с разкрачени крака.
Ран изхвърча от вратата с брадичка, обляна в кръв.
Скарлет замахна с все сила. Силен рев се изтръгна от нея, когато желязото срещна черепа на Ран.
Той извика и се олюля назад в завесите. Препъна се в плата и се стовари по гръб.
Скарлет заби свещника в него, защото не беше сигурна, че ще има сила да го повдигне отново. Чу как завесите се раздраха, но вече беше избягала и тичаше между декорите, оглеждаше скърцащите дървени дъски на пода, докато прескачаше прашните намотани кабели и прекатурените прожектори. Претърколи се на сцената — празно пространство от дървени дъски и трапове — и едновременно скочи и падна сред призрачния оркестър. Без да обръща внимание на болката в коляното си, разбута стойките от пътя си и хукна към салона.
Зад нея по сцената задумкаха стъпки. Нечовешки бързо.
Редиците с празните столове профучаваха край нея и тя можа да види само вратата, която се задаваше отпред.
Той я хвана за качулката.
Тя го остави да я дръпне назад и като използва инерцията си, завъртя се с лице към него и го ритна с коляно в слабините.
Той извика от болка и залитна.
Скарлет хукна под ронещите се мраморни арки, край херувимите с техните счупени ръце, край потрошените полилеи и счупените плочки на пода. Изтича надолу по мраморното стълбище, заковала поглед върху гигантските врати, които водеха към улицата. Ако можеше само да се измъкне оттук. Сред хората. В истинския свят.
Но щом стъпи във фоайето, на изхода се мярна силуетът на друг мъж.
Тя се подхлъзна от рязкото спиране и се озова в един квадрат от бледа слънчева светлина, която се процеждаше през дупката в тавана.
Завъртя се назад и хукна към другото стълбище, което слизаше обратно в дълбините на операта.
Отгоре се затръшна някаква вратата и затропаха стъпки, но не можеше да каже дали бяха на един, или двама души.
Потта покри гърба на ризата й. Краката я боляха, а приливът на адреналин вече я напускаше.
Зави зад един ъгъл и се втурна право в мрака. Основното помещение тук някога е било използвано да посреща знатните гости на операта и няколко врати и коридори водеха към всяко кътче на подземието. Скарлет знаеше, че залите вдясно щяха да я отведат обратно в затворническите килии, затова тръгна наляво. Между двете стълбища, които водеха към горното ниво, стоеше коритото на един пресъхнал фонтан. Върху пиедестала в нишата имаше бронзова статуя на полусъблечена девойка — една от малкото статуи, които бяха оцелели през вековете, въпреки че никой не се бе погрижил за тях.
Скарлет се затича към стълбището срещу нея, като се питаше дали не бе самоубийство да се върне във фоайето, но от друга страна знаеше, че да остане заклещена тук, не беше никакъв изход.
Тя стигна стълбището, но кракът й се удари в долния ръб на фонтана. Препъна се и извика.
Ран се беше хвърлил отгоре, още преди да се удари в земята.
Той заби нокти в рамото й и я обърна по гръб върху счупените малки плочици от пресъхналото корито. Тя погледна в искрящите му очи — очи на луд, на убиец, и си спомни Вълка на арената на борбите.
Страхът скова гърлото й, задушавайки вика й.
Той я хвана за ризата и я вдигна от земята. Тя стисна ръцете му за китките, но беше прекалено уплашена, за да се бори, когато той поднесе лицето й към своето. Скарлет едва не повърна от дъха му, вонящ на разложено месо и кръв, толкова много кръв… баба й.
— Ако самата мисъл за това не ме отблъскваше, бих се възползвал от теб тук, след като сме изцяло сами — рече той, а Скарлет потрепери. — Само за да видя изражението на брат ми, когато му кажа. — И с един вик той я запрати в статуята.
Гърбът й се удари в бронзовия пиедестал и в главата й избухна болка, която я остави без въздух. Тя се свлече на земята, стисна гърдите си и се помъчи да си поеме дъх.
Ран клекна пред нея и се приготви да скочи. Облиза с език зъбите си и ги покри с лига.
Стомахът й се сви. Тя ритна земята, опитвайки се да се избута с крака в малкото пространство между статуята и стената. Да се скрие. Да изчезне.