Той скочи.
Тя се сви до стената, но ударът така и не дойде.
Скарлет чу един боен вик, след който последва тежко тупване. И ръмжене.
Тя пусна треперещите си ръце. В центъра на подземието две фигури се бяха сплели една в друга. Щракаха челюсти. Кръв капеше от изопнатите мускули.
С размазан поглед тя успя да си поеме дъх, щастлива, че гърдите й се повдигнаха. Протегна нагоре ръка, хвана се за статуята и опита да се повдигне, но мускулите на гърба й изстенаха.
Тя стисна зъби и започна да подпъхва краката под тялото си, борейки се с болката, докато — задъхана и потна — можа да се изправи до бронзовата богиня.
Ако успееше да се измъкне оттук, преди боят да е свършил.
Ран направи хватка на главата на другия мъж. Смарагдовите очи на противника му пронизаха Скарлет за един миг, в който сърцето й спря, а сетне той преметна Ран през главата си.
Земята се разтресе от удара, но Скарлет нищо не усети.
Вълка.
Това беше Вълка.
Глава четиридесета
Ран рипна на крака и двамата с Вълка отскочиха един от друг, всеки изопнат под бушуващата у него енергия. Скарлет почти я виждаше да кипи и да се надига под кожата и на двамата. Вълка беше покрит с дълбоки рани и кръв, но, застанал леко приведен напред, той изглежда не ги забелязваше, а разгряваше китките си.
Ран оголи зъби.
— Върни се на поста си, Ран — изръмжа Вълка. — Тя е моя.
Ран изпръхтя с отвращение.
— И да ти позволя да ме изложиш! И не само мен, а цялото семейство с твоето новооткрито състрадание, така ли? Ти си позор! — Той изплю една кървава храчка на изпочупения цимент. — Нашата мисия е да убиваме! Хайде, отдръпни се, за да мога да я убия, освен ако не искаш сам да го направиш.
Скарлет погледна отвъд тях. Стълбището беше достатъчно ниско, за да може да се прехвърли над перилата, но тялото я заболя дори от самата мисъл за това. Опита се да се отърси от немощта си и с огромни усилия допълзя до края на фонтана.
— Тя е моя! — повтори Вълка, а в гласа му се долови ниско ръмжене.
— Не искам да се бия с теб за някаква си жена от човешкия род, братко — рече Ран, но заради омразата, изписана на лицето му, нежното обръщение прозвуча повече като подигравка.
— Тогава ще я зарежеш.
— Оставиха я под моя надзор. Не биваше да напускаш поста си, за да се върнеш при нея.
— Тя е моя! — гневът на Вълка пламна и той удари силно близкия свещник, откъсвайки бронзовата поставка от стената. Скарлет залегна, а свещникът падна на пода и из коритото на фонтана се разхвърчаха восъчни свещи.
Вълка и брат му стояха все така приведени. Задъхани. Освирепели.
Накрая Ран изръмжа.
— В такъв случай, ти си направил своя избор.
И той се хвърли напред.
Вълка удари с отворената си длан още във въздуха и го прати в стената на фонтана.
Ран се приземи и изскимтя, но бързо се изправи на крака. Вълка се хвърли напред и заби челюсти в ръката на Ран, под лакътя му.
Ран извика от болка и с острите си нокти раздра надълбоко гърдите на Вълка, оставяйки яркочервени следи. Вълка пусна захапката си и удари Ран през лицето с гърба на ръката си, като го запрати замаян право в статуята на фонтана.
Скарлет изпищя и се препъна назад в една колона в основата на стълбището.
Ран отново се нахвърли, но Вълка го очакваше и като го улови за врата, използва инерцията му и го преметна над главата си. Ран грациозно се завъртя и падна на крака. И двамата дишаха тежко, а от разкъсаните им дрехи капеше кръв. Те крачеха в кръг, изчакваха, дебнеха се да направят грешка.
И отново Ран направи първия ход. Хвърли се с цялата тежест на тялото си върху Вълка и го събори на земята. Устремени към врата му, челюстите му щракнаха, но Вълка обви гърлото му с ръцете си и го задържа на разстояние. Той изпъшка под тежестта на Ран, като се мъчеше да се държи настрана от зъбите му, по които се стичаха лиги, но тогава Ран заби юмрук в рамото на Вълка — там, където куршумът на Скарлет го беше ранил.
Вълка нададе вой и като сви крака, за да има опора, изхвърли Ран от себе си с един ритник в стомаха.
Ран се изтърколи настрани и двамата отново се изправиха, залитайки на крака. Скарлет виждаше как енергията им се топи, докато стояха и се поклащаха, а очите им святкаха смъртоносно. Никой не се опита да покрие раните си.