Ран обърса устата си с голата си ръка и остави кървави следи по брадичката си.
Вълка приклекна, скочи, събори Ран по гръб и се стовари отгоре му. Един юмрук се опита да го одере. Вълка залегна и ухото му отнесе тежестта на удара.
Вълка притисна противника си към мрамора, вдигна лице към тавана и зави.
Вцепенена от страх, Скарлет залепи гърба си в колоната. Воят отекна от стените в черепа й, в костите й и изпълни всяко празно място в тялото й.
Когато спря да вие, Вълка се наведе и челюстите му щракнаха в гърлото на Ран.
Скарлет се скри зад ръката си, но така и не можа да отмести поглед. Кръвта забълбука, обля брадичката и врата на Вълка и покапа на мозаичния под.
Ран се разтресе и рязко се изпъна, но силите му бързо го напуснаха. Миг след това Вълка го пусна и мъртвото тяло се просна на земята.
Скарлет се пресегна край колоната, хвана перилата на стълбището и се преметна върху стъпалата. И като куцукаше, затича се нагоре.
Фоайето беше все така пусто. Докато тичаше към входа, краката й наджапаха в локвата в средата на помещението. Вратите щяха да я отведат на улицата. Към свободата.
Тогава чу, че Вълка тичаше след нея.
Излезе навън. Хладният вечерен въздух я погълна и тя затопурка по стълбите надолу към празната улица, оглеждайки открития площад за помощ.
Но там нямаше никой.
Никой.
Вратата зад гърба й се отвори толкова бързо, че дори не бе имала време да се затвори, и тя се запрепъва слепешката през улицата. В далечината видя една жена, която тичаше по близката уличка. Надеждата припламна у нея и Скарлет накара краката си да се движат по-бързо, да полетят. Изведнъж се почувства така, сякаш можеше да се издигне и да се понесе над земята. Ако само успееше да се добере до жената и да използва порта й, за да повика помощ.
И тогава се появи още една фигура. Беше мъж, а вървежът му беше неестествено бърз. Той сви светкавично по уличката и миг след това ужасеният писък на жената се разнесе пронизително по площада, но бързо бе прерязан.
От същата тъмна уличка изригна вой.
В далечината се надигна друг вой, който поздравяваше първия, а след това и още един, и още един, докато здрачът се изпълни с кръвожаден рев.
Ужасът и отчаянието задавиха Скарлет изневиделица и тя падна, а в ръцете й се забиха кал и бетон. Задъхана и цялата обляна в пот, тя се завъртя по гръб. Вълка беше спрял да тича, но продължаваше да се приближава към нея. С премерени, дебнещи, търпеливи крачки той пристъпваше към нея.
Дишаше почти толкова тежко, колкото и тя.
Някъде в другия край на града се надигна нов виещ хор.
Вълка не се присъедини към него.
Цялото му внимание — студено, остро, гладно — беше съсредоточено върху Скарлет. Болката му беше видна. Яростта — дори повече.
Тя се отдръпна назад на изгарящите я длани.
Вълка спря, когато стигна средата на кръстовището. Лунната светлина очертаваше силуета му и очите му светеха — златни, зелени, черни, горящи.
Видя го как прокара език по зъбите си. Наблюдаваше го как свива и отпуска пръстите си.
Ченето му се местеше, сякаш за да поеме по-голяма глътка въздух.
Виждаше вътрешната му борба. Двубоя му. Толкова ясно, колкото виждаше животното — вълка у него. Толкова ясно, колкото виждаше и човека.
— Вълк. — Езикът й беше засъхнал. Опита се да навлажни изсъхналите си устни и усети вкус на кръв. — Какво са направили с теб?
— Ти. — Той я заплю с думата, пълна с омраза. — Ти какво направи с мен?
Направи още една колеблива крачка към нея, а тя избяга назад, като се отблъскваше с пети от земята, но усилията й бяха безполезни. Преди да успее да примигне, той се бе надвесил над нея и тя падна на лакти, без дори да се налага да я докосва. Ръцете му удариха земята от двете й страни.
Скарлет го погледна в очите, които сега сякаш сияеха в мрака. Устата му беше рубиненочервена, а ризата му отпред чернееше от кръвта. Дрехите му, косата му, кожата му — целият миришеше на кръв.
Щом тя усещаше миризмата толкова остро, не можеше да си представи колко много той е завладян от нея.
Той изръмжа и наведе носа си до врата й.
Подуши я.
— Вълк, знам, че не искаш да ме нараниш.
Носът му се опря в челюстта й. Дъхът му помилва рамото й.
— Ти ми помогна. Спаси ме.
Гореща сълза се търкулна по бузата й.