Връхчетата на косата му, станала отново буйна и разрошена, докоснаха леко устните й.
— Нещата се промениха.
Сърцето й запърха като светулка с едно крило. Пулсът й биеше тежко във вените и тя всеки миг очакваше зъбите му да я стиснат за гърлото. Но нещо го спираше. Досега вече можеше да я е убил, но не беше го направил.
Тя преглътна.
— Ти ме защити от Ран. Не си го направил, за да ме убиеш сега.
— Не знаеш какви мисли ми минават през главата.
— Знам, че не си като тях. — Тя се загледа в огромната луна над хоризонта. Напомни си, че той не е чудовище. Това беше Вълка, мъжът, който толкова нежно я бе държал в обятията си. Мъжът, който й бе дал идентификационния чип, за да й помогне да избяга. — Нали каза, че никога не си искал да ме плашиш? Е, сега ме плашиш.
Ръмженето му отекна в тялото й. Скарлет потръпна, но заповяда на тялото си да не се отдръпва. Вместо това преглътна с мъка и долепи ръцете си до лицето му. Погали бузите му с палците си и го целуна по слепоочието.
— Спри, Вълк. Ти вече не си един от тях.
Челото му се набърчи, но възмущението му сякаш изтля. На лицето му още се четяха болка, отчаяние и безмълвен гняв, но те не бяха насочени към нея.
— Той е в главата ми — рече Вълка с грохотно ръмжене. — Скарлет. Не мога…
Той отвърна поглед встрани и лицето му се сгърчи.
Скарлет прокара пръсти по лицето му. Същата челюст, същите скули, същите белези и всички те, опръскани в кръв. Тя докосна лекичко буйната му коса.
— Остани при мен. Защити ме, както беше обещал.
Нещо изсвистя край ухото й и се заби във врата на Вълка. Вълка се скова. Погледна нагоре с разтворени очи, които бяха светнали кръвожадно, но тогава те потъмняха. Гърлото му изклокочи сподавено, силата му го напусна и той падна отгоре й.
Глава четиридесет и първа
— Вълк! Вълк! — Скарлет изви врат и видя един мъж и една жена, които тичаха към нея, а луната се отразяваше в пистолета на жената. Ужасът й бързо премина — това не бяха побеснели лунитяни. Тя върна вниманието си към Вълка и видя забитата във врата му стреличка. — Вълк! — извика тя отново, извади я от плътта му и я пусна на земята.
— Добре ли си? — провикна се жената, когато наближи. Скарлет й обърна внимание чак когато собственото й име преряза паниката й. — Скарлет? Скарлет Беноа?
Жената намали крачка и Скарлет отново погледна нагоре, но не, това не беше жена. Беше момиче с чорлава коса и деликатни, смътно познати черти. Скарлет се смръщи — беше сигурна, че и преди е виждала момичето.
Мъжът я настигна, останал без дъх.
— Кои сте вие? — попита тя и сключи ръцете си около Вълка, когато двамата се наведоха и го задърпаха от нея. — Какво му причинихте?
— Хайде — каза мъжът и хвана Вълка. Той се опита да го отскубне от ръцете й, но тя го стискаше здраво. — Трябва да изчезваме оттук.
— Престанете! Да не сте го докоснали! Вълк!
Тя хвана лицето на Вълка и го наклони назад. Ако не бяха острите му зъби и кръвта по брадата му, лицето му щеше да излъчва спокойствие.
— Какво му сторихте?
— Къде е баба ти, Скарлет? С теб ли е? — попита момичето.
Въпросът й отново върна вниманието на Скарлет към нея.
— Баба ми?
Момичето коленичи до нея.
— Мишел Беноа? Знаеш ли къде е Мишел Беноа? — В бързината си да зададе въпроса, момичето чак се запъна.
Скарлет примигна. Паметта й се задвижи. Тя наистина познаваше момичето. Тогава светлината се отрази от пръстите й и Скарлет разбра, че това не е пистолет, както си беше помислила. Това беше ръката й.
— Лин Синдер — прошепна тя.
— Не се страхувай — обади се мъжът. — Ние сме от добрите.
— Скарлет — поде отново момичето и хвана Вълка за рамото, за да отнеме част от тежестта, която падаше върху Скарлет. — Знам как изглеждат нещата от нетскрийна, но кълна се, не сме дошли тук, за да те нараним. Искам само да разбера къде е баба ти. В опасност ли е?
Скарлет преглътна. Това беше принцеса Селена. Това беше момичето, което глутницата търсеше и заради което бяха разпитвали баба й.
Момичето, което баба й беше опазила с цената на живота си.
Заедно с мъжа, двамата повдигнаха Вълка и го оставиха да лежи на земята.
— Моля те — каза Синдер. — Кажи ни къде е баба ти!
— В операта е — отвърна Скарлет. — Мъртва е.