Момичето я зяпна, но Скарлет не можа да реши дали със състрадание, или разочарование. Като се поизправи, тя долепи дланите си до гърдите на Вълка и с облекчение почувства как се надигат под ръцете й.
— Теб търсеха.
Изненадата бързо смени съчувствието на лицето на момичето.
— Хайде — обади се пак мъжът зад нея и като се наведе, хвана Скарлет под мишниците. — Трябва да тръгваме.
— Не! Не и без него! — Тя го изблъска, за да се освободи, изпълзя над безжизненото тяло на Вълка и обви главата му с ръцете си. Непознатите я изгледаха като че ли беше полудяла. — Той не е като останалите.
— Той е точно като тях! — каза мъжът. — Та той се опита да те изяде!
— Той ми спаси живота!
Непознатите отново си размениха погледи, без да могат да повярват на ушите си, а момичето сви рамене объркано.
— Добре — каза мъжът. — Ти си на кормилото. Хващай го за главата.
Той откъсна Скарлет от Вълка, а в това време момичето го хвана за китката, повдигна го на рамото си и изпъшка от усилието.
Мъжът мина отзад и хвана Вълка за краката.
— Леле, майко! — измърмори той под нос задъхано. — От какво ги правят тези момчета?
Синдер тръгна към операта толкова бавно, сякаш беше излязла на излет. Скарлет се мушна между тях, за да подкрепя — колкото можеше — корема на Вълка, и така тримата се запрепъваха тромаво през площада.
Край жената от съседната улица изникна блестящото туловище на един военен товарен кораб.
Чу се вой и от уплаха Скарлет едва не изпусна тялото на Вълка. Чувстваше се неимоверно уязвима, увила ръцете си около тялото на Вълка, с открити гърди и стомах, с болки в цялото тяло, потна, изтощена, пъплеща бавно като охлюв. По тялото й отстрани течеше кръв.
— По-добре си приготви успокоителните стрели — подметна мъжът.
— Мога да изстрелвам само по една наведнъж.
Мъжът изруга тихо, сетне ахна.
— Синдер! На десет ча…
Чу се щракване и една стреличка се заби в гърдите на мъжа на тротоара пред операта. Той се свлече на земята, още преди Скарлет да разбере, че е там.
— Дайте да приберем стрелата — обади се мъжът отзад. — Колко още ти останаха?
— Само три — задъхано рече момичето.
— Трябва да се снабдиш с нови.
— Да. Ей сега… ще се отбия… до магазина и… — Тя така и не довърши, защото тежестта беше непосилна.
Синдер се препъна и след нея всички се олюляха, а тялото на Вълка тупна тежко на земята. Скарлет се измъкна отдолу и сърцето й се сви, когато видя, че кръвта шурна от раните му, които се бяха отворили по време на бавното им пътуване.
— Вълк!
Страховит вой се надигна наоколо им. Много по-наблизо, отколкото изглеждаше преди.
— Отвори рампата! — викна момичето и изкара ума на мъжа.
— Ще ни трябват превръзки — каза Скарлет.
Момичето се изправи и отново хвана Вълка за китката.
— На кораба има превръзки! Хайде!
Мъжът изтича напред и изкрещя:
— Ико! Отваряй люка!
Скарлет чу изщракването на механизмите и електрониката забуча, когато люкът започна да се отваря и отвътре се показа гостоприемният интериор на кораба. Тя се изправи на крака, хвана Вълка за глезените и тогава видя как един мъж препускаше с големи скокове към тях, с разширени ноздри и опънати по острите му зъби устни. Това беше единият от мъжете, които я бяха отвели за първи път в килията й.
Свистене, глух звук и стрелата се заби в ръката му. Той изрева, затича се още по-бързо, но само след две крачки гневът му се стопи и той падна по лице на паважа.
— Почти стигнахме — процеди Синдер през зъби и вдигна китките на Вълка, които беше изпуснала.
Но нов вой ги поздрави от улиците, от алеите, от сенките и от мрака изскочиха огромни подскачащи фигури.
Въпреки че краката й и гърбът я боляха, а дланите й бяха хлъзгави, Скарлет се мъчеше с все сили да не изпусне глезените на Вълка.
— Идват!
— Забелязах!
Скарлет падна на колене. Погледна към неподвижното лице на Вълка и към уплашеното момиче и в нея се надигна гняв. Нареди си да се изправи отново, макар краката й да бяха слаби като от тесто.
Тогава мъжът се върна и я побутна да върви към кораба.
— Тичай! — викна й той и сграбчи Вълка за глезените.
— Трън! Кретен такъв! Кой ще управлява кораба?!
Скарлет се обърна към отворения люк.