И някак това беше за предпочитане пред ликуващата ведрост на чародея. Поне намеренията на тези мъже бяха ясни.
Беше направила три крачки напред, когато осъзна какво става. Събра сили и се застави да остане на едно място, като за момент се олюля, но все пак успя да запази равновесие и стъпи здраво на паважа. В същото време оптобиониката й вече беше уловила проникването в ума й.
„Засечена е биоелектрическа манипулация. Започва процедура по противодей…“
Текстът изчезна, когато Синдер отново взе контрол над мислите и тялото си. Мозъкът й се бе обтегнал на две страни, когато чародеят се провали в опита си да я подчини, защото нейната дарба се изправи срещу него.
— Значи е истина — отбеляза той.
Напрежението я напусна, ушите й изпукаха и тя отново се завърна в собствената си глава. Дишаше тежко, сякаш току-що беше пробягала целия континент.
— Ще ми простите. Но трябваше да опитам поне. — Белите му зъби блеснаха. И ни най-малко не изглеждаше обезкуражен от факта, че не можа да я подчини така лесно както Трън. Както седемте мъже, които я бяха наобиколили.
С прескачащо сърце тя погледна към най-близкия от тях — той имаше рунтава тъмноруса коса, а от слепоочието до брадата му се спускаше белег. Синдер си заповяда да не губи присъствие, потисна отчаянието си, докато то стихна напълно, и насочи мислите си към него.
Умът на този мъж не приличаше по нищо на умовете, до които се бе докосвала посредством лунната си дарба досега. Не беше отворен и съсредоточен като на Трън, нито студен и решителен като на Алак, нито вцепенен от страх като на Емили, нито горд и неспокоен като на жената офицер.
Този мъж имаше ум на животно. Хаотичен и див, в него бушуваха първични инстинкти. Желанието да убива, нуждата да гуляе, непрестанното съзнание каква е позицията му в глутницата и как би могъл да се изкачи по-нагоре. Убивай! Яж! Руши!
Тя потрепери и отдръпна мислите си от него.
Чародеят отново се смееше сподавено.
— Какво ще кажете за моите кученца? Лесно се сливат сред хората, но после бързо се превръщат в зверове.
— Защото вие ги контролирате — рече тя, когато дар словото й се върна.
— Ласкаете ме. Аз просто насърчавам естествените им инстинкти.
— Не е вярно. Не съществуват нито хора, нито животни с такива инстинкти. Може би животните имат инстинкт да ловуват, да се защитават, но вие сте превърнали тези хора в чудовища.
— Може и да сме направили някои генетични промени. — Той довърши изречението си с нов смях, сякаш го беше заловила да върши някоя дребна пакост. — Но не се тревожете, госпожице Лин. Няма да им позволя да ви наранят. Искам кралицата ми да изпита това удоволствие. Вашите приятели, за беда…
Двама от войниците пристъпиха напред едновременно и уловиха Синдер за ръцете.
— Отведете я в операта — нареди чародеят. — А аз ще уведомя Нейно Величество, че Мишел Беноа най-сетне ни свърши някаква полезна работа.
Но пазачите на Синдер не бяха направили и две крачки, когато настилката на пътя беше разтресена от рева на двигател. Те се поколебаха, а Синдер обърна поглед назад и пред очите й Рампион започна да се издига и се зарея във въздуха над улицата на височината на гърдите. Рампата все още беше пусната и тя видя, че металът вибрираше, а щайгите дрънчаха една в друга.
— Синдер! — гласът на Ико проряза бумтящия й пулс. — Залегни.
Тя падна на колене и увисна между двамата войници, когато корабът се понесе напред. Спуснатата платформа ги удари. Те изпуснаха Синдер, тя падна на четири крака и когато погледна нагоре, видя как рампата премина през останалите войници и ги покоси — без един, който има благоразумието да отскочи встрани, преди рампата да блъсне чародея.
Той изпъшка, улови се за ръба и краката му увиснаха.
Без да се надига, докато търбухът на кораба се рееше над главата й, Синдер се завъртя и успя да стигне пистолета, който Трън беше изпуснал. Изчака, докато се увери, че се е прицелила добре, и стреля. Куршумът се заби в горната част на крака на чародея, той изпищя, пусна рампата и падна на паважа.
Спокойствието му се изпари и лицето му се сгърчи от ярост.
Сякаш от нищото изскочи русият войник, бутна Синдер на земята и пистолетът се плъзна от ръката й по улицата. Тя се опита да избута мъжа от себе си, но той беше твърде тежък и здраво беше затиснал дясната й ръка. Тя замахна и го удари с металния си юмрук и въпреки че чу как костите му се натрошиха при удара, той не я пусна.