Мъжът изръмжа и отвори широко челюстите си.
И точно когато поднесе устата си към врата й, корабът се завъртя във въздуха. Колесниците завъртяха мъжа на една страна и освободиха Синдер от тежестта му. Тя се търкулна настрани и се блъсна в телата на Трън и Вълка, които лежаха проснати.
Корабът се завъртя и се оттегли, а светлините му окъпаха улицата. Рампата одра пътя и той кацна на земята само на няколко крачки от мястото, на което лежеше Синдер. На вратата на пилотската кабина, вътре в кораба, се показа главата на Скарлет Беноа.
— Хайде, бързо!
Като се изправи тромаво на крака, Синдер хвана Трън за лакътя, издърпа го от Вълка, но едва бе успяла да помръдне, и един дълъг вой полази по гръбнака й. Той бе подет незабавно от останалите войници и виенето стана оглушително.
Синдер се препъна в основата на рампата и погледна назад. Двама от войниците лежаха неподвижни — тези, които бяха отнесли тежестта на първия удар от кораба. Останалите стояха на четири крака и виеха с лица, обърнати към небето.
Малко по-нататък чародеят се изправи от земята с подигравателна усмивка. Макар да беше тъмно, за да види кръвта му, Синдер виждаше, че той се старае да не стъпва много на простреляния крак.
Синдер отри потта си и се фокусира върху войника, който стоеше най-близко до нея. Мислено докосна гладните, диви биоелектрически вълни, които излизаха от него, и ги обви в мислите си.
Един рев секна неочаквано.
Главата вече беше започнала да я боли от усилието да го контролира, но тя веднага почувства разликата. Той пак беше жесток, пак беше гневен, но вече не беше онзи див звяр, готов да разкъса всичко, което се изпречеше на пътя му.
— Ей, ти. — Синдер не беше много сигурна дали произнесе обръщението гласно или наум. — Сега си мой. Качи тези двамата на борда.
Очите му примигнаха — пълни с омраза, но сдържани. „Веднага!“
Той тръгна тежко да изпълни заповедта и воят на останалите секна. Четири лица бяха обърнати към Синдер и предателя. Чародеят изръмжа, но Синдер едва го виждаше. Бели петна танцуваха пред погледа й. Краката й затрепериха от усилието да стои изправена, докато в това време държеше мъжа под контрол.
Той хвана Вълка и Трън за китките и ги повлече нагоре по рампата — същинска кукла на конци.
Но тогава тя почувства, че конците започнаха да се протриват.
Изсъска и падна на едно коляно.
— Впечатляващо.
Гласът на чародея в главата й беше приглушен. Зад гърба й пешката й пусна Вълка и Трън на пода в товарното помещение.
— Сега разбирам защо кралицата ми се бои от теб. Но да установиш контрол над едно от кученцата ми, няма да те спаси.
Беше толкова близо. Трябваше да изкара войника от кораба. И да вкара себе си вътре.
Успя да го доведе до ръба, до самия край на рампата, но тогава властта й над него се скъса. Тя падна напред и стисна главата си — сякаш стотици игли се забодоха в мозъка й. Никога досега не беше изпитвала болка от това да контролира някого, никога.
Болката започна да намалява. Тя присви очи. Чародеят ръмжеше към нея, а едната му ръка притискаше корема, където го беше ударила рампата.
Другите войници просто стояха там, очите им още искряха, но израженията им бяха пасивни и на Синдер й хрумна, че чародеят изпитваше прекалено силна болка, за да може да упражнява контрол над всички тях. И дори влиянието му беше отслабнало.
Но това беше без значение. Силите й бяха свършили.
Тя се отпусна на пети, а ръцете й тежко паднаха от двете й страни. Тялото й се олюля и тя усети как припадъкът я мами, прониква в мозъка й.
Нова усмивка нагъна устните на чародея, но този път тя излъчваше повече облекчение, отколкото веселост.
— Троя — рече той, — иди да доведеш мадмоазел Беноа. Ще трябва да реша какво да правя с Алфа Кес.
Очите му се стрелнаха край Синдер и в същия миг тя чу изстрел.
Чародеят се олюля назад и се хвана за гърдите.
Синдер седна на една страна и погледна назад — Скарлет вървеше надолу по рампата с пистолет в ръка.
— Мадмоазел Беноа е тук — рече тя, сложи крака си на гърба на замаяния войник, чието лице стоеше равнодушно, и го бутна от рампата. — И не се безпокойте, ние ще се погрижим за Алфа Кесли.
Чародеят се подсмихна подигравателно и падна на земята. Между пръстите му прокапа кръв.