— Откъде взе този пистолет? — изхриптя Синдер.
— Беше в една от щайгите ви — отвърна Скарлет. — Хайде да…
Смесица от чувства преминаха през очите й — болезнена ярост, изненада, объркване, празнота.
Тя сведе цевта на пистолета.
Синдер изруга.
— Ико, рампата! — извика тя и като изпълзя отгоре върху нея, стовари се в краката на Скарлет. Протегна ръката си и издърпа пистолета, преди чародеят да е смогнал да го насочи към някоя от тях. И тогава рампата започна да се вдига, запращайки двете момичета надолу в товарното отделение.
Един гневен вик ги застигна, последван от виещ хор, който бързо се стопи. Последното усилие на чародея да наложи властта си над своите кученца.
Синдер видя как Скарлет разтърси глава, за да прогони мъглата от ума си, а сетне се изправи на крака.
— Хвани се някъде, ако можеш — извика Скарлет, докато накуцваше към пилотската кабина. — Кораб, пусни магнитните повдигачи и включи двигателите на пълна мощност!
Синдер се отпусна на пода, като още стискаше пистолета. Само след секунди корабът се издигна от Земята и полетя в небето.
Глава четиридесет и трета
Кай се беше изпотил от усилието, което полагаше, да не повърне. Очите му смъдяха, но не можеше да ги отлепи от нетскрийна. Все едно гледаше много слаб филм на ужасите — прекалено страховит и фантастичен, за да бъде истински.
Видеовръзката се предаваше от централния площад, където само преди няколко дни се беше състоял седмичният пазарен ден и годишният фестивал с неговата коронация. Тела се валяха по площада, а пролятата им кръв чернееше под мигащите билбордове. Повечето трупове бяха струпани близо до входа на един нощен ресторант — един от малкото, които са били отворени и пълни с посетители в полунощ, когато беше започнало нападението.
Бяха му съобщили, че в ресторанта по това време е имало само един нападател, но Кай беше сигурен, че при цялата тази сеч трябва да са били повече. Как би могъл един мъж да убие толкова много хора?
Картината се смени и показа един хотел в Токио точно когато мъж с изцъклен поглед захвърли нечие безжизнено тяло в една колона. Кай се сви от удара и извърна лице.
— Изключи го! Не мога повече да гледам! Къде е полицията?
— Прави всичко по силите си да спре атаките, Ваше Величество — отвърна Торин зад гърба му, — но се иска време да се мобилизират и да направят организиран опит да отвърнат на удара. Нападението е невиждано досега. Толкова… нечовешко. Тези мъже се движат бързо, рядко се застояват на една улица повече от няколко минути, а това време им е достатъчно да убият всеки, който се намира там, и след това се преместват в нова част на града. — Гласът на Торин секна, сякаш беше чул надигащата се в гласа му паника и трябваше да поспре да говори, преди да го е завладяла. Той се покашля. — Екран, покажи основните новини от света.
В стаята се чу бръмчене и шестима водещи обявиха една и съща новина: неочаквани нападения, психопати убийци, чудовища, неизвестен брой жертви, хаос на цялата планета.
Четири града бяха ударени в Републиката: Нов Пекин, Мумбай, Токио и Манила. Още десет бяха станали жертва на атаките в останалите пет страни на Земята: Мексико Сити, Ню Йорк, Сао Паоло, Кайро, Лагос, Лондон, Москва, Париж, Истанбул и Сидни.
Общо четиринадесет града, макар да беше невъзможно да се даде точният брой на нападателите. Според сведенията на очевидците не повече от двайсет-трийсет човека стояха зад атаките на всяко укрепление.
Кай се напъна да пресметне числата наум. Триста мъже, най-много четиристотин.
Това изглеждаше невъзможно — броят на убитите продължаваше да расте, а нападнатите градове започнаха да търсят помощ от съседите си, за да откарат ранените в тамошните болници.
По думите на някои хора убитите бяха около десет хиляди — за по-малко от два часа — от ръцете на триста-четиристотин мъже.
Триста-четиристотин лунитяни. Той знаеше, знаеше, че Левана стои зад всичко това. В два от нападнатите градове оцелели твърдяха, че са видели сред мъжете и кралски чародеи. И макар че двамата свидетели не бяха на себе си от загубата на кръв, Кай им вярваше. Съвсем логично беше най-ценените слуги на кралицата да имат пръст в това дело. И също така беше логично, че те самите не участваха пряко в кръвопролитията, а дирижираха нападенията чрез своите пешки.
Кай се отдалечи от екрана, като търкаше очите си с пръсти.