Така си беше мислил, преди да научи, че тя се бе втурнала на бала, за да го предупреди.
Синдер бе изложила на риск собствения си живот, за да го помоли да не приема съюза. Да не се жени за Левана. Защото след брачната церемония, щом се възкачеше на престола на Източната република, Левана възнамеряваше да го погуби.
Почувства как стомахът му се свива, защото знаеше, че Синдер има право. Знаеше, че Левана не би се поколебала да се отърве от него, щом вече нямаше да й е нужен.
Но той трябваше да спре убийствата. Трябваше да спре войната.
Не само Синдер беше в състояние да жертва себе си за нещо по-голямо.
Той пое въздух, изпусна го и се обърна към екрана.
— Установете видеовръзка с кралица Левана от Луна.
Малкият глобус в ъгъла се завъртя само веднъж и сетне екранът светна с образа на лунната кралица, забулена в своя бял дантелен воал. Представи си лицето й под покривалото — старо, мършаво, сбръчкано — но това не му помогна.
Кай усети, че тя беше очаквала връзката. Почувства, че беше подслушала всичко и вече знаеше съвсем точно какви са намеренията му. Усещаше, че под булото си тя му се присмиваше.
— Скъпи мой император Каито, каква приятна изненада! Сигурно е доста късно в Нов Пекин. Около два часа и двадесет и четири минути след полунощ. Поправете ме, ако греша.
Той преглътна отвращението си, както можа, и разтвори широко ръцете си към нея.
— Ваше Величество, умолявам ви, спрете атаката! Моля ви, отзовете войниците си!
Воалът се размести, когато тя склони главата си на една страна.
— Умолявате ме, значи? Но моля ви, продължете.
Лицето му пламна в огън.
— Невинни хора умират — жени, деца, случайни наблюдатели, които не са ви сторили никакво зло. Вие спечелихте и го знаете. Затова, моля ви, спрете атаката още сега!
— Казвате, че съм спечелила, но не казвате каква е наградата ми, млади императоре? Заловихте ли момичето киборг, което започна цялото стълкновение? Нея трябва да умолявате, не мен. Ако тя се предаде, аз ще отзова хората си. Това е предложението ми. Уведомете ме, когато сте готов да се пазарите с мен. А дотогава, лека нощ.
— Чакайте!
Тя скръсти ръце.
— Да?
Пулсът блъскаше болезнено в слепоочията му.
— Не мога да ви дам момичето. Помислихме, че сме я заловили, но тя за пореден път се е измъкнала, както, подозирам, вече сама сте научили. Но не мога да ви оставя да продължите да убивате невинни земни жители, докато ние се мъчим да намерим друг начин да я заловим.
— Боя се, че това е ваш проблем, Ваше Величество.
— Но има нещо друго, което вие желаете, нещо, което аз мога да ви предложа. И двамата знаем какво е то.
— Не съм сигурна, че разбирам за какво говорите.
Кай осъзна, че е стиснал ръцете си към нея умоляващо едва когато кокалчетата започнаха да го болят.
— Ако предложението ви за брачен съюз е все още в сила, приемам. Ако отзовете хората си, ще получите за награда Източната република. — При последните думи гласът му секна и той стисна здраво зъби.
И зачака, останал без дъх, защото знаеше, че всяка изминала минута означаваше нови кръвопролития по улиците на Земята.
След дълго, агонизиращо мълчание, Левана се изсмя сподавено.
— Скъпи мой императоре, та как бих могла да устоя на очарователното ви предложение?
Глава четиридесет и четвърта
Когато корабът навлезе в естествена орбита, Скарлет изпусна въздуха от горящите си дробове и се тръшна назад в пилотското кресло. Простена, когато почувства всичките си болки и рани наведнъж, а сетне се обърна с лице към товарното отделение на кораба.
Лин Синдер седеше на пода с разкрачени крака, опънати пред нея. Вълка, разперил широко ръце, лежеше в безсъзнание. Ивица кръв водеше от рампата към тялото му — там, където го беше влачил русият воин. Другият мъж беше пльоснат по корем.
— Ти си била пилот — обади се Синдер.