Лин Синдер.
Принцеса Селена.
— Баба ми ме научи. Тя беше пилот в… — Думите се изпариха и сърцето й се сви. — Но вашият кораб се справя доста добре и сам.
— Много се радвам, че съм полезна — рече безплътният глас. — Аз съм Ико. Има ли ранени?
— Всички са ранени — рече Синдер и изстена.
Скарлет се придвижи с куцукане до Вълка и седна до него.
— Ще се оправят, нали?
— Надявам се — отвърна Синдер, — но никога не съм се застоявала достатъчно дълго, че да видя ефекта, който произвеждат стрелите.
Скарлет отвори ципа на якето си и уви с него отворената рана на ръката на Вълка.
— Нали каза, че тук има превръзки?
Тя видя ужаса на Синдер при мисълта, че трябва да стане и да отиде до лазарета, но не след дълго тя все пак се надигна и се скри във вратата в другия край на товарното отделение.
Тихо стенание привлече вниманието на Скарлет към непознатия. Той се обърна по гръб и се сви.
— Къде сме? — измрънка той неясно.
— О, ти вече си буден — обади се Синдер, която се завърна с мехлем и марли. — Надявах се да останеш в безсъзнание още малко. Тишината и спокойствието започнаха да ми се отразяват добре.
Въпреки тона й Скарлет почувства облекчението, което струеше от момичето, когато пусна тубичката с мехлема на корема му. Тя подаде на Скарлет марлите заедно с още една тубичка с мехлем и един скалпел.
— Трябва да изрежем чиповете ви и да ги унищожим, преди да са ви проследили.
Мъжът седна изправен и огледа със замаян, но изпитателен поглед Скарлет. За миг тя си помисли, че беше забравил от къде се е взела, но тогава вниманието му се насочи към Вълка на пода.
— А! Значи си успяла да качиш и лудия на борда, а? Може би ще успея да му намеря някоя клетка из тия щайги. След всичко преживяно никак няма да се зарадвам, ако ни убие, докато спим.
Скарлет се намръщи и разви едно парче марля.
— Той не е животно — каза тя и се загледа в следите от нокти по едната страна на лицето на Вълка.
— Сигурна ли си?
— Мразя да се съгласявам с Трън — обади се и Синдер, — наистина мразя да се съгласявам с него, но той има право. Изобщо не знаем дали е на наша страна.
Скарлет стисна устни и измъкна нова лента.
— Ще видите, когато се събуди. Той не е… — Скарлет се поколеба и миг по-късно си даде сметка, че и себе си не можеше да убеди, че той е на тяхна страна.
— Е — каза мъжът. — Сега вече се чувствам по-спокоен. — Той направи дупка в панталоните си и намаза с мехлем раната от стрелата.
Скарлет отметна косата от лицето си, разкъса ризата на Вълка и намаза обилно дълбоките прорези по корема му.
— А ти кой си?
— Капитан Карсуел Трън. — Той зави капачето на тубичката и се облегна на стената. Ръката му хвана пушката. — А това откъде се взе?
— Скарлет я е намерила в една от щайгите — отвърна Синдер и се обърна към нетскрийна на стената. — Екран, включи се.
Екранът показа подскачащия образ на окървавен мъж, който тичаше с все сила към камерата. Чу се писък и всичко замря. Картината се смени с водещ на новините, чието лице беше пребледняло.
— Това са кадри, които получихме от атаките в Манхатън по-рано тази нощ, и източниците ни вече потвърдиха, че повече от дванайсет града в Съюза са под обсада.
Скарлет се наведе да изреже идентификационния чип от китката на Вълка. Забеляза, че той вече имаше белег там, сякаш чипът му е бил поставен съвсем скоро.
Водещият продължи:
— Призоваваме гражданите да не напускат домовете си и да заключат вратите и прозорците си. Сега ще се включим пряко от Капитолия, където президентът Варгас ще направи обръщение.
Един стон накара всички да обърнат очи към Вълка. С ъгъла на окото си Скарлет видя как капитан Трън вдигна пушката и я насочи в гърдите му.
Тя остави настрани скалпела и двата идентификационни чипа, а сетне обърна леко лицето на Вълка към себе си.
— Добре ли си?
Той вдигна замъгления си поглед към нея, но след това внезапно се отскубна, претърколи се настрани и повърна на пода. Скарлет потрепери.
— Извинявай — рече Синдер. — Това вероятно е страничен ефект от упоителните вещества.
— Мамичко! Добре, че това не ми се случи на мен! Щях да умра от срам!
Вълка обърса устните си и отново се отпусна немощно по гръб, като при всяко движение се свиваше от болка. Свъси вежди и с присвити очи погледна нагоре към Скарлет. Те бяха върнали обичайния си яркозелен цвят и в тях вече не се четеше животински глад.