— Ти си жива.
Тя затъкна една къдрица зад ухото си, объркана от облекчението, което изпитваше. Това беше мъжът, който я бе предал в ръцете на онези чудовища. Трябваше да го мрази, но тя не можеше да мисли за друго, освен за отчаянието му, когато я бе целунал във влака и когато я беше помолил да не отива да търси баба си.
— Благодарение на теб.
Трън се изсмя.
— Благодарение на него ли?
Вълка се опита да погледне към Трън, но не можа да извърти врата си достатъчно.
— Къде сме?
— На борда на товарен кораб, който орбитира около Земята — отвърна Синдер. — Извинявай за успокоителните. Помислих си, че ще я изядеш.
— И аз така си помислих. — Лицето му потъмня, когато видя металната ръка на Синдер. — Кралицата ми те издирва.
Трън повдигна вежди.
— А, това вече трябваше да ме накара да се почувствам по-добре, че го взехме на кораба, нали?
— Той сега е по-добър — защити го Скарлет. — Нали, Вълк?
Той поклати глава.
— Не трябваше да ме взимате с вас. Така само ще ви изложа на опасност. Трябваше да ме оставите на Земята. Трябваше да ме убиете.
Трън пусна предпазителя на пушката.
— Не ставай глупав — каза му Скарлет. — Те са те направили такъв. Ти нямаш никаква вина.
Вълка я погледна — като че ли говореше на упорито дете.
— Скарлет… ако нещо се случи с теб заради мен…
— Имаш ли намерение да нараниш някого на този кораб, или не? — обади се Синдер и прекъсна разговора им.
Вълка примигна към нея, към Трън, а после и към Скарлет, върху която очите му се застояха по-дълго.
— Не — прошепна той.
След три секунди тялото на Синдер се отпусна.
— Казва истината.
— Моля? — възкликна Трън. — И това трябва да ме накара да се почувствам по-добре, така ли?
— Кай ще направи изявление! — Гласът на Ико гръмна оглушително на кораба, а сетне звукът на нетскрийна се увеличи.
Отново говореше някакъв водещ:
— … изглежда, че всички атаки са прекратени. Ще ви държим в течение за последните новини. А сега отиваме в Източната република, където очакваме да започне извънредното изявление на император Каито.
Речта му беше прекъсната и картината се смени със залата за пресконференции на ИР, където Кай стоеше пред трибуната. Синдер сви на топка в юмруците си крачолите на панталона си.
— Синдер е влюбена до уши в него — каза Трън с гръмък шепот.
— Че не е ли с всички ни така? — обади се Ико.
За миг Кай сякаш се смути под ярките светлини, но вълнението му премина, щом изправи раменете си.
— Всички знаете защо свиках тази среднощна пресконференция и ви благодаря, че се отзовахте толкова бързо. Надявам се да отговоря на някои от въпросите, които си задавате, откакто започнаха нападенията преди почти три часа и половина.
Вълка изсъска от болка, когато се изправи, за да вижда по-добре. Пръстите на Скарлет се затегнаха около ръката му.
— Ще потвърдя, че тези мъже идват от Луна. Нашите учени започнаха да провеждат тестове с тялото на един от тях, който е бил убит от полицията в Токио, и те потвърдиха, че това са войници, създадени чрез методите на генното инженерство. По всичко личи, че това са лунитяни, чиито тела са комбинирани с нервната верига на някакъв хибриден вълк. Ясно е, че изненадващата им атака е била дирижирана така, че те да всеят ужас, смут и хаос сред основните градове на Земята. И в това, смея да кажа, те имаха успех.
Мнозина от вас знаят добре, че почти от самото начало на своето управление кралица Левана заплашва да обяви война на Земята. Ако се питате защо е избрала именно този момент, за да започне атаките си след толкова дълги години на заплахи… причината съм аз.
Скарлет видя как Синдер придърпа коленете до гърдите си и започна да ги стиска, дордето ръцете й затрепериха.
— Кралица Левана е разгневена от моята неспособност да спазвам договора между Луна и Земя, според който всички лунни бегълци трябва да бъдат арестувани и върнати на Луна. Кралица Левана съвсем ясно показа очакванията си по този въпрос, а аз не съумях да им отговоря.
Необичаен звук се изтръгна от гърлото на Синдер — писък или хленч — и тя затисна устата си с металната си ръка, за да го заглуши.