— Поради тази причина считам, че върху мен пада отговорността да сложа край на тези нападения и да предотвратя една пълномащабна война, след като имам силата да го направя. И аз точно това сторих. И по единствения начин, по който можах. — Погледът му прониза стената в дъното на залата, сякаш се чувстваше твърде унизен да погледне журналистите в очите. — Аз приех брачния съюз с кралица Левана от Луна.
Уплашен вик се изтръгна от Синдер и тя скочи на крака.
— Не! Не!
— В замяна — продължи Кай, — кралица Левана се съгласи да спре по-нататъшните атаки. Сватбата е насрочена за следващото пълнолуние, на двайсет и петия ден от месец септември, а след брачната церемония ще се състои и коронясването на кралица Левана като императрица на Източната република. Изтеглянето на всички лунни войници от територията на Земята ще започне на следващия ден.
— Не! — изкрещя Синдер и като свали ботуша от крака си, замери с него екрана. — Идиот такъв! Ах, ти, идиот такъв!
— Щом имаме нова информация, аз и кабинетът ми ще ви я дадем в следващите дни. Тази вечер няма да отговарям на никакви въпроси. Благодаря ви. — Въпреки това залата се изпълни с шумна глъчка от въпроси, но, без да им обръща внимание, Кай слезе от подиума като победен генерал.
Синдер се завъртя и изрита близката щайга с голия си метален крак.
— Той знае, че това е нейно дело, и пак ще й даде всичко, каквото поиска! Тя е отговорна за смъртта на хилядите земляни, а сега ще стане и императрица! — Тя закрачи по пода, забеляза двата окървавени чипа до Скарлет и безмилостно ги стъпка на парчета, а накрая ги стри в пода с петата си. — И за колко време ще й стигне това? За месец? Или седмица? Та аз нали го предупредих! Обясних му, че възнамерява да използва Републиката като средство, за да обяви война на останалите страни на Земята! А той пак ще се жени за нея! И така ще й даде пълен контрол над всички ни! И всичко — само заради него!
Скарлет скръсти ръце на гърдите си.
— На мен ми се струва — рече тя и гласът й се повиши, съперничейки си с този на Синдер, — че това ще се случи само заради теб!
Тирадата на Синдер секна и тя зяпна Скарлет с отворена уста. Помежду им Трън сложи брадичка в дланта си, сякаш гледаше някое забавно шоу. Въпреки че другата му ръка още стискаше пушката, насочена в главата на Вълка.
— Ти знаеш защо е наредила да започнат нападенията — каза Скарлет и въпреки протестите на мускулите й се изправи на крака. — Знаеш защо иска да те залови.
Яростта на Синдер се уталожи.
— Значи баба ти ти е казала.
— Да, каза ми. Онова, което ме отвращава, е, че си позволила това да се случи!
Като гледаше кръвнишки, Синдер се наведе и свали и другия си ботуш. Скарлет се сви назад, но Синдер го метна в ъгъла.
— А ти какво искаш да направя? Просто да отида и да се предам, така ли? Да направя саможертва с надеждата, че това ще я удовлетвори? И дотам ще се стигне рано или късно.
— Не говоря за арестуването ти на бала. Говоря за по-рано. Защо не си направила нищо да я спреш? Хората разчитат на теб. Те вярват, че ти можеш да промениш нещата! А ти какво правиш? Бягаш и се криеш! Баба ми не умря, за да можеш ти да живееш като беглец, като страхливка, която се бои да предприеме нещо!
— Ъъ, объркан съм — намеси се Трън и вдигна пръст във въздуха. — За какво говорим?
Скарлет хвърли поглед към капитана.
— Ти няма ли да свалиш тая пушка най-сетне от Вълка?
Трън хвърли пушката настрана и сключи ръцете си в скута си.
— И той дори не знае, нали? — нахвърли се Скарлет върху Синдер. — Изложила си на опасност живота му, живота на всички ни, а той дори не знае защо!
— По-сложно е, отколкото изглежда.
— Така ли?
— Та аз самата не знаех допреди седмица! Научих коя съм ден след бала, докато седях в килията в затвора и се подготвях да ме предадат като трофей на Левана. И между бягството от затвора, с цялата армия на Източната република по петите ми, и опита ми да спася твоя живот не ми остана много време да сваля режима на Левана. Съжалявам, ако съм те разочаровала, но ти какво очакваш от мен?
Скарлет отстъпи назад — в главата й пулсираше главоболие.
— Как така не си знаела?
— Защото баба ти ме е пратила по влака за Нов Пекин, без да си направи труда да ми каже нищо.
— Но не е ли това причината да отидеш на бала?
— Не, звезди! Мислиш ли, че съм толкова глупава да се изправя срещу Левана, ако знаех истината? — Тя се поколеба. — Е, знам ли и аз. Може би… заради Кай, но… — Тя хвана главата си с две ръце. — Не знам! Не знаех!