Изведнъж на Скарлет й се зави свят от гнева, от прилива на кръв, от изтощението. И не можа да каже друго, освен едно смутено:
— О!
Трън се закашля.
— Все така съм объркан.
Синдер въздъхна, отпусна се на една щайга и се вгледа в различните си ръце. Тя сгърчи цялото си лице, сякаш се готвеше за удар, и измрънка:
— Аз съм принцеса Селена.
Трън изсумтя и всички се обърнаха към него.
Той примигна.
— Ама какво? Наистина ли?
— Наистина.
Шеговитата усмивка замръзна на устните му.
Последва тежко мълчание, което беше прекъснато от вибрация под краката им и гласа на Ико:
— Не разбирам.
— Ставаме двама — каза Трън. — И откога?
Синдер сви рамене.
— Трябваше да ти кажа, но… Не знаех дали мога да ти се доверя и си помислих, че ако успея да намеря Мишел Беноа, тя ще ми обясни някои неща, ще ми каже как съм се озовала тук, как съм се превърнала в това. — Тя вдигна и двете си ръце, а сетне ги пусна вяло в скута си. — … и тогава може би щях да реша какво да правя. — Тя въздъхна. — Ико, съжалявам, наистина. Кълна се, и аз не знаех преди.
Трън затвори зиналата си уста и се почеса по брадичката.
— Ти си принцеса Селена — каза той, сякаш опитваше думите. — Лудото момиче киборг е принцеса Селена.
— Дарбата ти още ли е непокътната? — попита Вълка. Той седеше превит, като се стараеше да не натоварва хълбока си.
— Така мисля — отвърна Синдер и се размърда неспокойно. — Все още се уча как да я използвам.
— Тя установи контрол над един от специалните агенти — обади се Скарлет. — Видях я, когато го направи.
Синдер погледна надолу.
— Само донякъде. Не успях да задържа контрола.
— Съумяла си да изманипулираш някой от глутницата? Докато Яил е бил там?
— Да, но беше ужасно. Можах да стигна само до един от тях и почти припаднах.
Рязък смях я накара да замълчи, а сетне Вълка се разкашля болезнено. Но дори тогава развеселеното изражение не напусна лицето му.
— Значи затова Левана те търси под дърво и камък. Ти си по-силна от нея. Или… би могла да станеш с малко упражнения.
Синдер поклати глава.
— Ти не разбираш. Онзи чародей държеше под контрола си седем мъже, а аз едва успях да се справя и с един. Много по-слаба съм от тях.
— Не, ти не разбираш — отвърна Вълка. — Начело на всяка глутница стои по един чародей, който ни контролира, когато животинските ни инстинкти вземат връх и не можем да мислим за друго, освен как да убиваме. Те изменят лунната ни дарба и я използват, за да ни превърнат в чудовища — е, с помощта и на някои физически изменения също. Но всичко е свързано с господаря ни. Повечето лунитяни изобщо не могат да ни контролират — те дори ни мислят за щитове — и дори господарите ни, които обикновено могат да подчинят стотици обикновени хора наведнъж, могат да упражняват влияние на около една дузина оперативни агенти. Точно затова и глутниците ни са толкова малобройни. Разбираш ли?
— Не — едновременно отвърнаха Синдер и Трън.
Вълка продължаваше да се усмихва.
— Дори най-талантливите чародеи могат да контролират дузина оперативни — най-много петнайсет — и това след години на генетични изменения и тренировки. А ти си успяла при първия си опит да отвлечеш един оперативен от господаря му? С малко упражнения. — Видът му показваше, че му идва да се разсмее на глас. — Не бих си го помислил доскоро, но сега, като претегля нещата, Нейно Величество май има пълно основание да се бои от теб, принцесо.
Синдер трепна.
— Не ме наричай така.
— Предполагам, че ти наистина искаш да се бориш срещу нея — продължи Вълка, — като съдя по реакцията ти на изявлението на императора.
Синдер поклати глава.
— Нямам ни най-малка идея как да… Не знам нищичко за това какво е нужно, за да управляваш и да ръководиш, и…
— Но толкова много хора вярват, че ти можеш да я спреш — обади се Скарлет. — Баба ми умря, за да можеш ти да получиш този шанс. Няма да позволя саможертвата й да отиде на вятъра.
— И аз ще ти помогна — добави Вълка. — Можеш да упражняваш способностите си върху мен. — Той се отпусна назад — тялото му се бе изнурило от дългото седене. — Освен това, ако ти наистина си онази, която твърдиш, тогава ти си моята истинска кралица. И имаш верността ми.