— Може и да имаш право — рече той. — Има известен смисъл. На Луна винаги ни държат толкова далеч от останалите хора, че няма никакъв шанс да се…
Скарлет остана доволна, когато и той започна да се изчервява.
Той се почеса по ухото.
— Може би това е причината. Може би контролът на Яил е работил против самия него, защото инстинктът ми прошепна да те защитя.
Скарлет опита да се усмихне равнодушно.
— Ето на, намерихме отговор. Докато наоколо ти има алфа женска, всичко ще бъде наред. Няма да е трудно да ти намерим някоя, нали?
Изражението на Вълка се вледени и той погледна настрани. Гласът му отново беше станал неспокоен.
— Знам, че сигурно не искаш да имаш нищо общо с мен. Не те виня. — Вълка изпъна раменете си и срещна очите й с изражение, на което се четеше разкаяние. — Но, Скарлет, ти си единствената. Винаги ще бъдеш единствената.
Сърцето й запърха.
— Вълк…
— Знам. Срещнахме се едва преди седмица и през това време аз само те лъгах, мамих и те предавах. Знам. Но ако ми дадеш шанс… не искам нищо друго, освен да те пазя. Да бъда близо до теб. Докато мога.
Тя прехапа устни, протегна ръка и издърпа пръстите му, които обвиваха консервата. Видя, че беше накъсал етикета, докато си е играл разсеяно с него.
— Вълк? Да не би да ми предлагаш да бъда… твоята алфа женска?
Той се поколеба.
Скарлет не можа да се сдържи и избухна в смях.
— О, извинявай. Беше подло от моя страна. Знам, че не биваше да се шегувам така. — И като не спираше да се смее, тя понечи да отдръпне ръката си, но той неочаквано я стисна и отказа да я пусне. — Просто имаш толкова уплашен вид, сякаш всеки миг ще изчезна. Вълк, ние се намираме на космически кораб. Няма къде да избягам.
Устните му се огънаха и макар ръката му да продължи да я стиска напрегнато, нервността му започна да се топи.
— Алфа женска, а? — измърмори той. — Това ми харесва.
Скарлет засия и сви леко рамене.
— Може и аз да започна да го харесвам.
Глава четиридесет и седма
Синдер лежеше по гръб и се взираше нагоре към вътрешностите на двигателя на Рампион. Единствено изкуствената й ръка се движеше, като премяташе през пръстите й малкия, блещукащ чип за директна връзка. Беше хипнотизирана от това как странният материал на чипа улавяше светлините от главния компютър на стената и ги отразяваше, а после запращаше рубини и смарагди, които трепкаха по жиците, по вентилаторите и по бучащите трансформатори. Беше хипнотизирана, но без да вижда цветовете в действителност.
Мислите й бяха разпънати между пространство от хиляди километри.
Земята. Източната република. Нов Пекин и Кай, който се беше сгодил за кралица Левана. Стомахът й се обърна и тя продължи да си припомня жлъчта в гласа му, когато бяха разговаряли за кралицата. Опита се да си представи през какви изпитания минаваше сега. Но имаше ли друг избор пред него? Тя не знаеше с положителност. Искаше й се да каже „да“ и че всичко друго — война, чума, робство — би било за предпочитане пред това да избере за императрица Левана, но не знаеше дали наистина беше така. Не знаеше дали някога изобщо е имал друг избор, или решението му винаги е било неизбежно.
От Земята мислите й се насочиха към Луна. Страна, която не помнеше, дом, който никога не бе познавала. В този час кралица Левана сигурно празнуваше победата си, без дори да помисли за всички хора, чийто живот бе погубила.
Кралица Левана. Лелята на Синдер.
Чипът чат-чат-чаткаше по пръстите й.
— Синдер? Тук ли си?
Пръстите й застанаха неподвижно и чипът се закрепи върху кокалчето на малкия й пръст.
— Да, Ико, тук съм.
— Ще можеш ли да ми вземеш едни сензори следващия път, когато слезем на Земята? Чувствам се, сякаш подслушвам нарочно, защото аудиото ми е включено през цялото време. Започва да става неловко.
— Неловко ли?
Аварийните светлини светнаха по-ярко и напомниха на Синдер изчервяване. Питаше се дали беше нарочно.
— Вълка и Скарлет са се разнежили в кухнята — рече Ико. — Обикновено обичам сантименталностите, но с истински хора е по-различно. Предпочитам драмите по нета.